Илюзия

✒

Наранен, празен свят изпълнен с тъга,
за любовта ти им разказваш, недей на никой ти да я показваш.

Всеки има минало, недей да мислиш, че си сам..
Аз съм тук, до теб,
за това недей се бой, всичко ще мине бързо в тих и лек покой.

Така поне ти казват.

Недей да плачеш когато те боли,
така показваш слабост,
така ставаш уязвим.

Така те мачкат и боли,
ще плачеш сам когато си,
когато няма никой покрай теб,
когато пак си там, където всичко и всички са наред.

Искаш го нали,
да има някой който да е с теб през всичко, не!
Такова нещо няма, има само и единствено измама.

Нищо не е вечно, запомни,
но аз ще бъда там, ще бъда с теб,
ти неще ме замениш. Нали?

Всички го направиха.. затова започвам аз,
имам шанс да им го върна и ти ще ми помогнеш, знам.

Искаш го и ти нали,
искаш да усетиш свобода..,
да се усетиш на върха,
точно така те кара да се чувстваш любовта,
Това е! Пробвай, не боли,
от любовта научих само- болка и измама, далеч разликата им с любовта не е голяма.

Любов.. илюзия.
Това е, искаш някой, който може би незнае.
Несподелена й казваш ти,
аз й казвам- невъзможна, за това мълчи.

Спираш осъзнаваш,
нямаш шанс и продължаваш.

Живота е една красива илюзия, знаеш ли..
Мислиш си, че имаш някой,
докато не осъзнаеш, това е любовта,
всичко има край,
но тя сега расте,
а после изстиват чувства- пламък,
всичко.. гасне.

Какво?
Само пепел и разруха,
след цялата страст остава само гняв и мъка.

После век проклинаш твоето сърце,
само защото си го оставил да те подведе.

Недей.
Спри, послушай го сега,
то иска обич, дай му топлина.
Иска радост, по-добре ще е така.
Недей да спираш илюзията на любовта.

Дали ще страдаш след това?
О, да..
ще е болезнено,
ще има скръб и самота.

Но запомни,
ще си спомняш дълго тези лъскави очи,
тези малки спомени в сърцето си ще носиш,
докато не паднеш,
покосен от тежката ръка на следващата ти игра- с илюзията на любовта.❤

✒Т.И.

Надявам се да ви е харесъл опита ми.❤
Благодаря за вдъхновението! ;)