You Are My Angel

Глава 3 - Край

***
Скоро пристигнахме. Хьонг слезе от колата и се огледа. Очите му се разшириха, а ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка. Беше толкова сладък.
Слязох след него, погледнах го и взех кошницата. Заключих колата, отидох до Теил и се усмихнах. Увих едната си ръка около кръста му и го задърпах към средата на полянката. Извадих от кошницата покривка на квадратчета, постелих я на земята и седнах на нея.
- Гладен ли си? - Погледнах го, а той кимна положително. Извадих кутиите с храна, сложих ги до себе си и ги отворих. Той ахна, огледа всичката храна, след това погледна към мен. Ухили се доволно, взе си една палачинка и започна да я яде бавно. Загледа се в небето, поклати краката си и облиза устните си.
- Зико? Благодаря ти, че се грижиш за мен. - Остави палачинката и затвори очите си. - Трябва да ти кажа нещо..
Кимнах и огледах лицето му, в очакване на новината. Бе притеснен. Какво ли щеше да ми каже?
Заигра се с пръстите на ръцете си, поклати леко главата си и отвори устните си, за да каже нещо.
- Аз.. Утре заминавам надалеко. Ще ида в Америка за няколко години. - Изфъфли го така бързо, че ми се стори, че причувам грешно. Усетих как сърцето ми се пръска на милиони парченца, засмях се и отметнах главата си назад.
- Шегуваш се, нали? Това е една тъпа шега.. НАЛИ?! - Разкрещях му се, а той започна да трепери. Погледна ме с влажни очи и се приближи към мен. Сложи ръцете си на рамената ми и се взря в очите ми.
Смеех се истерично, неспособен да разбера какво става. Щях да го загубя. Не исках. Какво се случваше, мамка му?!
- А-аз... Ще се върна.. - Уви ръцете си около врата ми и притисна тялото си към моето. - Обичам те, Зико. - Прошепна тихо в ухото ми и се сгуши в мен. Увих ръцете си около кръста му, зарових лицето си в сгъвката на врата му и се отдадох на емоциите си.
От очите ми потекоха горещи сълзи и попиха в качулката на анурака му. Хванах горницата в юмруците си, затворих очите си и се усмихнах.
- Аз теб също, Теил.

*След 2 години*

Утре ще станат две години, откакто хьонг замина. От тогава животът ми се промени коренно. Нямах желанието да погледна никой по същия начин.
Седях на дивана си и размишлявах, когато чух, че някой звъни на вратата. Изправих се бавно, обух меките домашни чехли и тръгнах към коридора.
Отключих вратата, отворих я и усетих как сърцето ми спира, щом видях кой стоеше пред мен. Беше Теил..
От очите ми се стекоха сълзи, които избърсах ядно. Ако беше сън, не исках да свършва. Исках да виждам ясно лицето му, а не някакви глупави сълзи да ми пречат.
- Здравей, Зико.. Липсваше ми. - Усмихна ми се, приближи се бавно и уви ръцете си около кръста ми. Сгуши се в мен, а аз го притиснах към себе си.
- Обичам те, Теил.. - Изхлипах и целунах челото му.
- Аз теб също, Зико. - Повдигна главата си, сля устните си с моите и затвори очите си. Усмихнах се, затворих очите си и го придърпах навътре, като преди това затворих вратата.