You Are My Angel

Глава 1

Тъкмо се прибрах от репетиция и отидох направо в банята. Бях като пребит..
Не ми отне повече от 20 минути, за да се изкъпя, макар и да имах желанието да прекарам остатъка от деня под душа.
Излязох от банята, като увих хавлия около кръста ми. Облякох си шорти и потник и отидох да направя нещо за вечеря, когато чух, че на вратата се звъни. Отидох да проверя и когато я отворих видях тъжното лице на Теил. Той е с две години по-голям от мен, има тъмна коса, която понякога вдига нагоре с гел. Нямаше си приятелка. Само една котка, която той обичаше безкрайно.
- Хьонг, какво е станало? - Попитах го, а той се приближи към мен и уви ръцете си около кръста ми. Зарови лицето си в гърдите ми и подсмръкна.
Усетих топлината на мястото, където сълзите му попиваха в блузата ми. Не знаех какво да направя.
Повдигнах ръцете си и погалих гърба му, а той изхлипа. Притеснявах се за него..
- Д-джи Хо.. Кити.. - Повдигна главата си и ме погледна. Очите му бяха червени, а бузите му - мокри от стичащите се сълзи. Сложих ръцете си на бузите му и опрях челото си на неговото. Сега вече ми бе ясно. Старата му котка бе починала.
- Хьонг, искаш ли да останеш тук за през нощта? - Усмихнах му се, а той кимна едва.
Хванах едната му ръка и го задърпах навътре, като преди това затворих вратата. Заведох го в кухнята и го сложих да седне на един от столовете.
- Ей сега ще ти направя нещо за ядене. - Отворих хладилника и извадих нужните продукти за палачинки. Знаех, че ги обича. Можеше да оправят поне малко настроението му.
След около половин час бях готов. Сложих чинията с палачинките срещу Теил, както и бурканче с течен шоколад. Седнах до него, сложих малко шоколад на една палачинка и я завих. Поднесох я към него, а той ме погледна и отвори устата си. Отхапа малко от нея и задъвка бавно, без да сваля погледа си от мен. Преглътнах и отворих леко устните си. Имах чувството, че вижда през мен. Изведнъж, сърцето ми затупка бързо, сякаш щеше да изскочи. Какво ми ставаше?
Отклоних погледа си и въздъхнах.
- Вкусно е. -Тихият му глас наруши тягостната тишина, а аз го погледнах в очите и се усмихнах.
- Радвам се, хьонг. - Крайчетата на устните му се извиха в лека усмивка, а сърцето ми почти изскочи от гърдите ми. - Ти се наяж.. Аз... Ще ида да ти приготвя ваната, дрехи и ще оправя леглото. - Подадох му палачинката и едва не изтичах към банята. Пуснах водата и изчаках ваната да се напълни. Клекнах срещу нея и се загледах в малките вълнички. Сърцето все още ме болеше, но не толкова силно. Трябваше да ида на лекар..
След като ваната се напълни, повиках хьонг, помогнах му да се съблече и да влезе във ваната. Усмихнах му се преди да изляза и отидох до спалнята. Извадих му бельо и дрехи, след което смених чаршафа на леглото. Взех си завивка и възглавница и тръгнах бавно към хола. Минах покрай банята и чух как Теил плаче. Исках да го успокоя, но може би щеше да бъде по-добре ако сега си излее всичко.
Оставих възглавницата на дивана, легнах и се завих. Бях изморен, затова заспах почти веднага след като затворих очите си.
***
През нощта усетих топлото телце на хьонг да се намества под завивката ми. Усмихнах се леко, увих ръцете си около него и го придърпах по-близо до себе си.
- З-зико..? Благодаря ти.. - Каза тихо, след което се сгуши в мен и се отпусна.