Мили приятели ,тази история е написана от един наистина интересен сън.
Разказва се за момиче, което учи в едно училище,преживяло тормоз и депресия от това какви хора го заобикалят,принудена сама заради самата себе си да избяга.
Но минава време и ней...
Нямаше никой които да се грижи за теб .Когато избягах знаех ,че всичко ще бъде различно от преди.Минаха години ,пораснах не бях пъзлива ,вече бях станала перфектна в всякакъв вид бой ,можех сама да се грижа за себе си .Единственият въпрос ,който ме мъчеше толкова време е какво щеше да се случи ,ако се върнех .
Дали щеше всичко да е както преди,дали всички са ме забравили , дали ме помнят и още искат да приложат своите наказания върху мен ,дали момчето ,което ме дръпна в онзи изминал ден още ме помни и обича ,но за жалост по начин които аз не разбирам.От друга страна се чувствах и гадно тъй като може би нараних и неговите чувства ,а аз самата не обичам такива хора,а вижте ме какво направих още тогава.
Нямаше какво да правя все някога трябваше да се върна там,самото чувство ,че може да съм наранила някой ме побърка още повече при такъв начин(все някък трябваше да се уверя,че там не се безпокоят за мен,пък и се сещате ....онази случка......момчето.....понякога всичко тава ми идваше в повече....не можех просто да бездействам).И за това реших да се върна.Когато бях вече пристигнала на хълма и съзирах или по-точно гледах онова място си мислех всичко това.Не че ме беше страх или нещо подобно ,но някак си събрах цялата си смелост и застанах пред първите каменни стени и огромна дървена врата на училището(цялата история изглеждаше така: ).
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
