Runaway

Първа част

-Човече,няма как да се вържат на това.-казах,разглеждайки документите в ръцете си.Макар,че всичко изглеждаше наистина истинско,всеки детайл бе изпипан до съвършенство с невероятна прецизност.В купчината имаше всичко-от личната ми карта,която твърдеше че съм на 20,до свидетелството ми за раждане.

-Стига си се съмнявала толкова.Никой няма да разбере.-Дейвид бе толкова доволен от себе си,че изпъчи гордо гърди напред и с този жест заприлича на птица от анимационно филмче.-Спомни си кой фалшифицира личната ти карта когато беше на 13 а искаше да гледаш онзи филм на ужасите. А какво ще кажеш за Deadpool? Когато се скара с мен и забрави,че аз съм човека,който може да уреди влизането ти в салона?
Дейвид е най-добрият ми приятел и същевременно най-добрият фалшификатор, когото познавам. Да вярно,че дори и на външен вид изглеждах по-голяма от колкото всъщност съм,от както започнаха да правят тези глупави проверки в кината вече не можех да минавам със сладката си усмивка и забавните подмятания.

-Да,да знам. Опитах да вляза три пъти сама,без да разчитам на твоята помощ. И въпреки всичко третият път почти успях.Но това не е продавачката на билети за кино в мола,а цяла една компания!Ами ако решат да ме проверят в,знам ли,някоя база данни в интернтет?-бях толкова притеснена,че вече плямпах глупости. В последно време разигравах различни вариянти в главата си,за да проверя колко неща могат да се объркат. Преминах през почти всеки възможен сценарий и ако искате да знаете-да,помислих и за зомби апокалипсис.

-Нали имаш мен,знаеш че аз съм Бог и мога да направя всичко.А и това не е ФБР или ЦРУ,това е просто издателска компания,която търси някой изключително търпелив идиот да наеме,за да варди и следи,тези разглезени идиоти,които по цял ден не правят нищо и от време на време пишат нещо,да спазят сроковете си.-той ме бутна по рамото с юмрук-На твое място бих се притеснявал за това как ще издържиш да не набиеш някой от тях.

Той ми се усмихваше толкова миловидно и бе невероятно спокоен.И защо да не е?Нали все пак не той трябва да излъже за възрастта си,за да го назначат на работа.Зачудих се,дали изобщо трябва да правя това-все пак си бях добре...Кого залъгвам? Нямам пари и спешно трябва да намеря,защото не мога да се оставя на милостта на Дейвид. Достатъчно ме издържа и храни за последните две седмици. А и ми омръзна да деля храна с него. Въпреки,че баба му готви божествено и се разбирам перфектно с нея,вече ми е неудобно да се натрапвам.

Нощта преди интервюто лежах в леглото си,неспособна да заспя и имах честта мозъкът ми да прави всичко друго,но не и да ми даде почивка.Бях изключително притеснена за това което ми предстоеше,едва след по-малко от 8 часа. Затворих очи и се отпуснах в леглото с чаршафи на Спайдърмен. То изскърца възмутено,с което показа че вероятно му е омръзнало да бъде ползвано и заслужава заслужена почивка след 17 години стаж. Бях благодарна на Дейвид за подслона,но вече ми омръзна да живея на тавана. Имах постоянното чувство,че накоя мишка ще ме събуди някоя сутрин,цвърчейки върху лицето ми.
Опитах да прогоня всички тези картини от главата си,докато не остана едно празно петно. Започнах да броя от 1000 надолу,но бах стигнаха едва 923,когато се появи ясен образ.Отново стоях пред вратата,държейки куфар в ръцете си.Слушах родителите си,техните викове и молби,но нищо от това не достигаше до мен.Бях толкова уверена в себе си. Бях планирала това толкова дълго време и най-после щях да избягам-без да ме търсят,без последствия. Просто затръшнах врата и си тръгнах.Останах сама срещу целият свят.Но предпочитам това,пред всичко,което се случи до онзи момент. А и все пак,колко трудно можеше да е?