Runaway

Трета част

Добре,признавам си-бях очаквала всичко друго,но не и този кретен.Стоях като закована пред вратата,докато познатите  зелените очи-онези глупави,дразнещи очи,се взираха в мен.Беше се облегнал небрежно на рамката на вратата и стоеше учудено с една повдигната вижда. Имах чувството,че може да получи всичко само с поглед,може да впечатли всяка. Пф,но не и мен. Получавам спазми само като ме погледне,а когато си спомня колко  отвратителено се държа преди дни,се отвращавам. Въпреки всичко се принудих да запазя спокойствие и да бъда възможно най-учтива с него.Все пак работата ми е свързана с този човек и отношенията ни трябва да са чисто професионални. И под чисто професионални се разбира,че той трябва да ме изтърпи,а аз да се сдържа да не го удавя в тоалетната.
-Добър ден! Сигурно са ви уведомили,че ще дойда.Аз съм новата ви...
В момента в който изрекох това,осъзнах,че вероятността това мое твърдение да е вярно е почти нулева,съдейки по начина по който изглеждаше той-съненият поглед,разрошената коса и...о боже мили. Защо по дяволите беше гол??? Едва сега установих в колко конфузна ситуация се бях озовала. Опитах се да прикрия смущението си,като отклоних поглед от...О Пресвета Дево-какво тяло имаше този тип. Имах чувството, че някой си е играл да рисува всеки детайл от него-като започнем от ключицата и стигнем до стегнатите плочки на корема му. Насилих се да откъсна поглед от тялото му,само за да видя самодоволната,победоносна усмивка,която бе лепнал на лицето си. Гледаше ме с насмешка и бях готова да се хвана на бас,че мислеше как ме е "покорил". Усетих как бузите ми пламват,докато какви ли не мисли минаваха през главата ми. Недей да показваш емоция! Не позволявай на хората да се възползват от теб.
-Извинете но бихте ли бил така добър да се приведете в подходящ вид?-казах с известна трудност,долавяща се в гласът ми.
-Защо? Притеснява ли ви нещо?-подиграваше ми се.
-Като за начало,дрехите ви липсват.
Той сведе поглед надолу,оглеждайки се демонстративно и вдигна рамене.
-Не всички{добре,де не беше напълно гол,слава богу имаше боксерки} а и аз съм си у дома и мога да ходя както си искам.
Този човек ме дразни и то неописуемо много.Изведнъж изпитах желание да забия ръката си в него,но побързах да го пропъдя.Вместо това си поех въздух и съвсем спокойно заявих:

-Тук съм за да обсъдим следващата ви работа и да получа нейния  ръкопис.-съвсем бях забравила за какво съм тук.
Той се усмихна полувинчато и така една тръпчинка на бузата му изпъкна.
-Заповядайте,чевствайте се като у дома си.-той отвори широко вратата и направи реверанс.Минавайки през вратата стигнах до друго странно заключение. Домът му бе светъл,чист и подреден.И огромен!Противоречейки си с така нареченият Хенри Джонатан,апартамента му бе семпъл и изключително подреден.Стените по кородира бяха чисто бели,което ми се стори леко скучно.Нямаше нито картини,нито нищо-просто бели стени.Минавайки по коридора,успях да преброя около 6 затворени врати.Изведнъж любопитството в мен се пробуди.Почувствах се все едно съм на 7 и изпитвах неотолимото желание да започна да отварям вратите и да бягам от стая в стая.Ще ми се да мога да разгледам всяка една.Какво ли може да има там? През главата ми преминаха какви ле не сценарии-като започнем от просто спалня и стигнем до нещо извратено от "Петдесет нюанса сиво".
Когато стигнах до така нареченият хол,ченето ми увисна и за около тридесет секунди не можех да се осъзная.Пред мен стоеше едно огромно,ама казвам ви огромно помещение,беше толкова голямо,че можеше да се сравни с средно голяма панелка от квартала ми,в която без проблем могат да живеят на широко четирима души и един домашен любимец. Първоначано ми подейства като лек шок.При положение,че в последно време бях живяла в тясното таванско помещение,сега този апаратамен ми приличаше на замък. Едната от стените представляваше прозорец,откриващ гледката към целият град.Изведнъж забравих,че доскоро имах страх от височини,бях толкова привлечена от откриващата се пред мен красота.Можех дори да видя мястото,на което работех,а гледката завършваше до издигащите се планини.О как искам да отида там,да разгледам,дори да се загубя. Не можех да откъсна поглед от гледката,докато нечия ръка не ме хвана за рамото.Бях се вглъбила до толкова,че дори не бях усетила кога се е приближил до мен,затова леко подскочих при докосването.Просто ме стрестна,не е заради нещо друго-да не вземете да си помислите нещо.
-Спокойно-изсмя се той-няма да ви направя нищо,дори и да искате.
В този момент прихна да се смее подигравателно,а аз стиснах ръцете си в юмруци,за да укротя напиращият гняв в мен.Не можеш ли поне веднъж да се държиш нормално за повече от десет секунди?И защо,по дяволите продължаваш да си мислиш че приемам всяко твое движение за сексуален намек?
Eстествено не мога да му кажа нищо от това,защото ми е първи ден,но почакай да видш вбъдеще какво ще ти сервирам!
Той се настани от едната страна на черният диван,разположен в дъното на помещението,а аз седнах срещу него.Слава Богу се беше облякъл и повече нямаше да ме разсейва с глупости.Подаде ми една купчина листи,а аз трябваше да хвърля един бърз поглед.Докато четях мислех само за едно нещо-как един груб извратеняк като него да пише толкова нежно,толкова внимателно.Не крия това че съм ужасно романтичена и си падам по такива типове,но...това което показваше пред мен беше в пълен кънтраст с това,което четях вмомента.Начинът му на писане беше запленяващ,потапях се напълно в написаното от него.Жадувах да съм на мястото на главната героиня.Четейки се чувствах щастлива и в същото време много самотна,защото нямах такова щастие и винаги съм мислела,че е невъзможно да открия.
Неусетно отново се бях улисала в четене и бях забравила че все още се намирам на така удобният диван.Понеже трябваше да занеса това до 14:00 в издателството,побързах да си тръгна.