Runaway

Втора част

Събудих се две минути преди алармата си.Отне ми около тридесет секунди да осъзная къде се намирам и какво ми предстои.На тредесет и първата вече бях скочила от леглото,помъквайки одеалото,по погрешка с кракът си.Насочих се стремглаво към банята и опитах да среша косата си и да измия зъбите си едновременно.Резултатът-задоволителен.Нахлузих бялата риза,толкова внимателно,опитвайки да не я измачкам и започнах да закопчавам копчетата подред.Обух,с нечовешки мъки,невероятно тясната пола и седнах пред малкото напукано огледало.Опитах да запазя максимално спокойствие,за да успея да сложа грима си,без да оплсквам всичко.За жалост никога не получаваш това което искаш и се наложи да изтрия четири пъти очната линия само на лявото си око.След това страдание,дойде една по-лесна част-трябваше да стилизирам кестенявата си перука.Това се налага,понеже никой няма да вземе на сериозно синята ми коса,а аз не искам да я подстригвам или боядисвам. Няма сила на Земята,която да ме накара да се лиша от невероятния лукс на цветовете,вплитащи се в косата ми. Поне това да среша,вържа и закрепя перуката върху главата ми бе лесно.А казваха че cosplay-а няма да ти помогне в живота.Преминах към последното предизвикателство от списъка-черните обувки с високи токове,които ме бе страх дори да погледна.Въпреки това,преглътнах шумно и ги нахлузих,молейки се на Господ,да запазя равновесие до края на деня.
Малко по-късно вече бях затисната до стъклото в автобуса.С всяка следваща спирка това превозно средство се пълнеше все повече и повече,а аз след секунди щях да стана част от него.А поне да бях притисната до някой,който поне се къпеше.Но не-пред мен трябва да се настани мъжът с най-голямото бирено шкембе,което съм виждала в последно време и риза,под чийто подмишници вече се бяха образували огромни петна.Опитах да запазя възможно най-голяма дистанция от него,но без да искам леко побутнах лъскавата му обувка.Той явно се усети,погледна надолу и лепна най-мазната усмика,която,признавам,дори и учителката ми по математика не може да направи.Молех се да не успее да ме види от стърчащият му корем,но след това ме огледа внимателно от главата до петите.Почувствах се толкова омърсена,че малко ми трябваше да забия острия си ток в....Сетих се,че бих могла да се обърна с гръб към него,но тогава нещата вероятно щяха да станат много по-зле,затова предпочетох сегашното положение. Естествено,защо да не стане по-хубаво-от лявата ми страна,миловидната баба с пазарска чанта,която седеше до преди малко се смени с мъж,който бе надул до дупка музиката в слушалките си.Не ми стига че не мога да си поема въздух(макар,че по-добре да не го правя) а сега съм длъжна да слушам и неговото подсвиркване и тропане с крак.Мъжът не изглеждаше на повече от 20 години,носеше най-обикновената бяла тениска и раздърпани дънки,а косата му дори не бе сресана. "За Бога,този няма ли да престане да опитва да изпълни и текста,и мелодията на песните,който слуша? Денят ми още не е започнал,а вече мога да се похваля с главоболие.И защо не се поддържа малко-едно сресване на ден няма да го убие. Не прилича на социално слаб,значи би могъл да си го позволи.А косата му е невероятна-възможно най-тъмният нюанс на черното.Каква загуба е това."
Изведнъж шофьорът скочи с двата си крака върху спирачката.Съответно може да си представите как изглеждаше ситуацията за пътниците-една доста интересна мексиканска вълна.Благодарение на обувките си,не успях да се задържа в хоризонтално положение и гравитацията ме принуди да се наклоня към мъжът-оркестър.
-Госпожо,не ми налитайте така!Не смятам че сте нито мой тип,нито подходяща откъм годинки..-изсмя се долното копеле.Твой тип ли?И за какви годинки говори?Толкова стара ли изглеждах?Мразя да ми лепват това глупави "Госпожо"-винаги съм се сещала за жена над 25-30.От друга гледна точка,явно "дегизировката" ми работи,но все пак никой няма право дори да намеква на една жена,че е стара. Обърнах се към него така,че да мога да видя глупавата му физиономия в анфаз.Тогава подигравателната усмивка изчезна от лицето му и бе заменена от угрижено изражение.Едва сега забелязах колко прекрасни бяха очите,който се бяха втренчили в мен.Чувствах се невероятно привлечена и подвалстна от тях и влиянието им.Тогава осъзнах,че ръката му ме държеше здраво,за да не падна,а аз нямах никакво желание той да ме пуска..Имах чувството че съм в лек транс само от докосването му.Не бях обърнала внимание досега на фигурата му-привидно не изглеждаше като човек,който тренира,но едва сега забелязах изпъкналите вени по ръцете му,което накара краката ми съвсем да се подкосят.