Дванайсет през нощта.
Лежиш, със затворени очи.
Мисълта те гони, започва да боли.
Първата сълза се стича в три.
Почваш, пак да се въртиш.
-А, ето я.
Стича се и втората сълза.
Помниш ли какво ти казваха преди..?
Провал.
Не става нищо от теб,
недей в облаците да летиш.
Дори приятелите ти не вярват в теб..
недей да се мъчиш,
сложи жалкият си живот в ред.
Направи услуга на света,
отърви ни от твоето присъствие, сега!
На кого ще липсваш, помисли?
На родителите си,
които казаха, че мразят това в което се превърна.
Огорчи ги, извини се,
а после ги прегърна.
Мислиш, че са го забравили,
нали така?
Не са.
За тях си най-голямото разочарование на света.
Ами приятелите ти,
къде са те сега?
Ще се разпаднеш,
но на кого му пука за това?
Признай го..
срам те е от себе си дори.
Казах ти, приключи този фалш,
веднъж.. и за винаги!
Питаш се, това ли заслужаваш?
Нямаш избор, примиряваш се и продължаваш.
Живота не е честен, но не е и за всеки.
Затова, ще ти помогна,
само затвори очи.
Ще те приспя и ще махна камъка,
от твоите плещи.
Понякога, просто трябва да продължиш,
защото те обичат.
И помни, на света няма да му липсва просто някой,
ще му липсваш ти.
Приятели, роднини,
недей оставя ги така.
Стегни се малко,
приеми го като поредната игра.
И това ще мине,
почакай още малко.
Когато минеш пубертета,
ще ти стане още по-гадно. :)
