Днес се събудих от сън.Беше около 06:00часа.Телефона ми звънна.Беше гаджето ми Крис.Той ме помоли да се покажа през прозореца.Там беше той,а до него имаше голяма черна кола.Беше ламборджини.Аз се развълнувах...Много....Слязох направо по пижама и скочих върху него.Целунахме се.Той ми подари голям букет от червени рози.След това се качихме горе.Пихме по едно кафе и аз влязох да си взема душ.Той ме изчака.Аз излязох от банятя.Вече бях измила лицето и зъбите си.За тоалет си избрах къса черна рокля на малки бели цветя.За аксесоари избрах колието което Крис ми подари.Колието беше златно със сърце което се отваряше и вътре в сърцето имаше моя и негова снимка.Крис каза:Уауу,скъпа уникална си.....!!!Но трябва да ти кажа нещо.Аз казах:Какво има???
Той каза:Ами...трябва да замина в Ню Джърси при майка ми и баща ми.
Аз:Но защо какво има?
Крис:Ами,майка ми е много болна и трябва да помагам на баща ми.
Аз:Но,как така?Има ли възможност да почине?
Крис:Амии..за съжаление да.
Аз:Моляяя....Идвам с теб!!!Няма да те оставя скъпии..!!!
Крис:Мила,няма нужда аз и татко ще се справим!
Аз:Не! Не ми противоречи! Идвам с теб!
Крис:Добре.
Аз:Вече стана 07:00часа.Трябва да кажем на учителят че няма да ходим на училище,но колко дни ще бъдем там?
Крис:Ами незнам.Докато майка се оправи.
Аз:Добре.Нека отидем до училището за да кажем на учителят.
Крис:Добре.
Качихме се в колата която той ми подари и заминахме в училището.Казахме на учителят че няма да отиваме на училище няколко месеца.Той каза:Но защо толкова дълго?
Крис отговори:Защото майка ми е на смъртно легло.
Учителят:Трябва да кажете на директорът.Отидете в кабинета му.Той е там.
Крис:Добре,господине.
Заминахме в кабинета на директора и му казахме че няма да идваме няколко месеца на училище защото майката на Крис е на смъртно легло.Директорът не се съгласи.Ние си тръгнахме и заминахме отново вкъщи.
Какво ще правим сега?-каза Крис.Аз отговорих-Имам една идея как да отидем.
Крис:Каква?
Аз:Може да избягаме.
Крис:Какво....?
Аз:Да Крис,с мен ли си?
Крис:Ами какво друго да се прави.Тръгнахме.Беше 08:32.Времето минаваше бързо.Без да усетим вече беше станало 15:30.Но имахме още много път.Гладна ли си?-Попита ме Крис.
Аз отговорих:Ами,малко.А ти?
Крис:Аз също малко.Наблизо продават Дюнери.Ще си купим от там.
Аз:Добре.
Вече беше станало 16:00 часа.Вече бяхме стигнали до магазина за дюнери.Крис излезе и взе два дюнера.Влезе в колата и ми даде дюнера.Започнахме да ядем.Крис си изяде дюнера и започна да кара.Аз още не бях си изяла дюнера.Вече стана 16:10часа.Аз най сетне си изядох дюнера.В този момен катастрофирахме в едно дърво.
НАДЯВАМ СЕ ИСТОРИЯТА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА.ЩЕ ИМА ПРОДЪЛЖИЕНИЕ!
