ЛОШОТО МОМИЧЕ

Пристигането в Пансионът

Анди се наспа и пътува с баща си към пансиона. Не е щастлива., Тъжна е. Ядосана. Има много чувства които искат да излязат от нея, но тя ги задържа. Има чувството че ще избухне, но в този момент пристигат. Тя слиза от колата, поема дъх и бомбите са успокоени и пот контрол.

Всички я гледат. И няма начин да не я. Тя е издокарана така сеедно ще ходи на парти. Всички са без дъх с езика до земята и гледат русото момиче със кафяви очи как вее косата си и говори със директорката на колежа заедно със баща си.

-Благодаря че дадохте шанса дъщеря ми да учи в този колеж!-мило благодари на директорката Майлс.

-Оо няма проблем, тя сигурно е много очарователна- с увереност каза тя

-Има Wi-Fi тук нали?- пита Анди

-Мила, ама разбирасе но не работи утре сигурно ще го оправят.- отговори шефа

-Аха....

Тогава Анди започна да се разхожда и забеляза момиче с руса коса която имаше искривен нос и къдрава коса. Тя идваше насам със усмивка, която не си личеше че има.

-Здравй, казвам се Тоусар, в комисията съм за посрещането на нови ученици, а ти си определено нова- каза непознатата

-Да нова съм, и не е нужно да ме посрещаш със сладки и кошница с ябълки.... Стигат и червени килими.- каза Анди

-Оо ама разбирасе ще ти сложа твоите килими ИЗ училището- каза отвратено непознатата.

-Добре, значи се разбрахме. Ха-ха....

Виждаше се че Тоусар завижда на Анди и затова я намрази още от първия път. Но след цялото скимтене на Тоусар дойде време за сбогуване.

-Мила, ще дойда да те взема на края на семестъра..- каза баща й.

-Добре татко. Обещай ми че няма да ме забравиш!- отговори притеснено Анди

-Няма дъще. Няма..... А сега отивай там...

След като Кори си тръгна изведнъж заваля и тя бързо се скри в училището. Намери си стаята но там я чакаше изненада......