Supernatural

Chapter 1: Няма да ни спрете

Слънцето щедро озаряваше стаята на Кристин. Момичето се изправи, протегна се и с усмивка се запъти към банята. Винаги бе харесвала сутрините. Чувстваше се толкова спокойна и жизнена. Дори понякога предпочиташе да гледа небето, да усеща мирисът на природата и топлия въздух по кожата си, отколкото да спи.

След като си изми зъбите и изплакна лицето си, реши, че ще отдели няколко минути за един бърз душ. Нямаше време да пълни ваната, за това просто съблече пижамата си, заедно с бельото и застана под душа.

Бързия душ, който Кристин си взе я ободри повече. Сега оставаше само да си облече нещо и да излезе. Отвори гардероба си и веднага взе един чифт къси дънки, потник и риза. Остави ги на леглото, а след това си избра бельо и го облече. Тъкмо нахлузваше потника си, когато някой реши да и звънне.

"Здравей и на теб Сам." - красавицата се усмихна.

"Добро утро, Криси. " - момичето от другата линия се изсмя лекичко.

"Почти съм готова. Само трябва да се среша, обуя и тръгвам. " - казваше Кристин докато упорито се мъчеше да облече потника си. Трудно е да говориш по телефона и да се обличаш.

"Добре, аз само звъннах да ти кажа, че тръгвам." - след като успя да се облече беше време да се среши.

"Затварям, за да се до оправя и тръгвам. " - приятелката й затвори набързо, а Крис ( както обичаше да и викат ) среши косата си, изтичвайки долу, взе ключовете за къщата, парите, които майка и бе оставила по-рано, обу се и излезе. Нямаше кола, а родителите и бяха на работа, за това трябваше да чака автобуса.

След 20 минути Кристин слезе от автобуса, запътвайки се към изоставената сграда. Това беше любимото място на двете момичета. Харесваше им спокойствието там. Сградата беше изолирана от обществото. Обградена от дървета и храсти. Едва се виждаше от природата, която я заобикаля. Графитите, които шареха грозните и пусти стени предаваше приключенски вид. Понякога имаха чувството, че ще се разпадне. Тук си създаваха страхотни спомени, изливаха душите си. Плачеха, смееха се, ядосваха се, депресираха се. Всичко, което не могат просто да направят някъде другаде. За тях това място бе като втори дом.

"Кристин ? " - рече Сам, загледана някъде в далечината.

"Да ? " - отговори Кристин.