Реших да се обърна и зад мен видях Брайън. Той ме притисна до вратата и сля устните ни в яростна целувка... яростна, но същевременно толкова чувствена.. Бързо осъзнах какво се случва и го избутах от мен. Ударих му шамар и влязох вътре. Имах нужда да поговоря с някой. Без да гледам колко е часът, се обадих на Памела.
- Ало, Пам? Имам нужда от теб.. ела, моля те. - едва успявах да изговарям думите.
- Али? Какво се случва? Всичко наред ли е? Къде си? - изстреля всичко толкова набързо..
- Вкъщи - бе единственото, което казах.
Памела пристигна за около 5 митути, а аз все още стоях свита на кълбо до входната врата. Чук затихващия двигател на колата й и станах да й отворя. Тя влезе вътре и ме прегърна силно. Качихме се в моята стая и й разказах всичко през сълзи. Тя не можеше да осмисли как и двамата уж се бяхме превъзмогнали, а сега и двамата искаме да сме отново заедно. Пам започна да ми разказва нещо, но аз вече бях толкова уморена, че заспах.
На сутринта се събудих и видях, че съм сама. Погледнах часа, беше 7:45. Станах бързо и се оправих.. щях да закъснея за работа. Прибрах косата си на небрежна висока опашка, обух си някакви дънки, тъмно синя тениска и тръгнах към кухнята. Видях, че в хладилника няма нищо за ядене и реших направо да хапна в заведението, в което работех. Взех си телефона и ключовете и тръгнах към гаража. Изкарах колата си и потеглих. Както обикновено си усилих музиката на макс.. слушах песента на Linkin Park - Numb ❤ Обожавам тази банда. По пътя си мислех за случката от снощи.
Пристигнах пред заведението за бързо хранене "Enjoy life", в което работех и реших да се стегна и да не мисля вече за това. Пред вратата ме чакаше Марая. Не знам какво й имаше, но ме гледаше на кръв. Приближих се към нея и тя ми се развика като луда...
†♡†♡†♡†♡†♡†
Много, много съжалявам за забавянето и също така се извинявам ако съм разочаровала някого с развитието на историята. Надявам се все пак да не е толкова зле...😓
