Беше петък 13-ти.. най-обикновен ден. Часът бе някъде около 16:00 и аз се приготвях да изляза. Влязох в банята и си взех бърз душ. След това изсуших дългата си червена коса и реших да я оставя пусната. Облякох се набързо с черна тениска на Adidas, къси дънки, червени кецове на Vans и тръгнах от вкъщи. Запътих се към близкото кафене, където ме чакаше най-добрата ми приятелка - Памела. С нея обичахме да стоим в това кафене и да си говорим с часове.. а и правеха невероятно frappe.
Веднага щом Пам ме видя, възкликна:
-Алис, ако още веднъж се забавиш ще те убия!!!
-Е, стига дее.. знаеш колко те обичам.. - след отговора си получих лек удар по лицето и момчетата от съседната маса започнаха да се смеят. С Пам си седнахме по местата, защото вече бяхме привлекли вниманието на цялото заведение. Загубихме 3 часа в дебати дали ще отидем до мола и накрая, разбира се, аз изгубих спора.. щяхме да отидем. С това момиче на глава не се излиза.. ноо аз си я търпя. Отидохме в мола и го обиколихме поне 4 пъти преди "скъпата ми приятелка" да успее да си избере рокля. Вече бяхме толкова изморени и гладни, че решохме да седнем в пицарията на приземния етаж на мола. С влизането станах свидетел на ужасяваща гледка... бившият ми приятел и новото му попадение.. този човек сменяше момичетата по-често отколкото носни кърпички. Настанихме се на маса, далеч от тяхната, но за мой "късмет" той ни видя и реши да дойде да ни поздрави. Поседя при нас около пет минути и си тръгна, като през цялото това време аз му казах само едно насилено "хей". Никой освен мен не знаеше как се чувствам всъщност, когато видя светло кафевите му очи и черната му коса, и когато чуя дълбокия му глас, който ме изпраща в друго измерение. Дори на Памела не бях казала колко много обичам Брайън.. колко държа на него, въпреки че ме нарани жестоко и че не е подходящ за мен.. не е подходящ за сериозна връзка. За него любовта е просто детска игра.
Натъжих се от тази случайна среща и исках просто да се прибера. Излъгах Пам, че имам някаква спешна работа и се прибрах. Заключих се в стаята си и реших да поспя.
Около 01:15 вечерта телефонът ми издаде някакъв звук и аз се събудих. Съобщението, което бях получила ми спря дъха...
☆♡☆♡☆♡☆♡☆
Еее, хорица.. започвам нова история. За пръв път пиша и бих се радвала ако гласувате и коментирате, за да знам дали има смисъл да продължавам. Благодаря Ви предварително ♡♥♡♥
