I'm his sex toy |J.G

1.11- Харесва ли ти?

-Готова ли си?- прошепна Камерън преди да махне ръката ми от очите. Пред мен имаше парк в който посредата има беседка. Която беше украсена с бели лампички а посредата имаше маса с бяла покривка. На която има ваза с цветя. И до нея бутилка с бяло вино и две стъклени чаши. А на пейките около масата имаше възглавници. Толкова е красиво! Голяма усмивка се появи на лицето ми докато оглеждах парка и бисетката. Очите ми шареха на всякъде докато Кам не хвана ръката ми обръщайки ме към него. Усмихна ми се като видя,че цялата се сияех заради красивата гледка.

-Харесва ли ти?- попита малко нервно Кам а аз го погледнах сериозно

-Не, Кам! Как можа да си помислиш,че би ми харесало?- исках да се пошегувам. Едвам сдържах смеха си. А Кам веднага придо би сериозен вид и пусна ръката ми.

-Съжалявам! Помислих, че ще ти хареса- каза някак си ядосано и тръгна към пътя по който дойдохме. Явно се разсърди. Това не го очаквах. Не исках да го нараня. Тръгнах след него. Когато го догоних хванах ръката му обръщайки го към мен. Той ме погледна. Виждах,че е тъжен. Каква идиотка съм. Нараних го без причина за какво трябваше да се шегувам.

-Кам, съжалявам,че се шегувах! Не знаех,че ще те нараня- казах му лениво. Беше ме срам от постъпката ми и затова гледах към краката си. Той хвана брадичката ми и я повдигна. Така че да го погледна.

-Радвам се,че ти е харесало!- усмихна се топло и след това ме придърпа към себе си, прегръщайки ме.- Как можах да ти се вържа?- двамата се засмяхме и тръгнахме към парка. Отидохме до биседнака и той ме погледна объркато а след това аз

-Ъм, Бела?- продължаваше да гледа така

-Да- казах докато размахах ръце а той започна да се смее на това което направих. Ядосах се на това негово действие. И го ударих по рамото а той ме погледна сериозно

-Ще ме удряш ли?- след това ме събори на пейката като гъделичкаше тялото ми. Цялата избухнах в смях а той продължаваше да ме гъделичка. Вече усещах, че оставам без въздух

-К-камм!!С-спри! Н-не м-мога д-да д-дишам - след думите ми които едвам изрекох той спря. И стана от мен.седнах на пейката. Опитвайки се да възтановя дишането си. Той отиде до масата и отново ме погледна някак си объркано.

-Ъм,Бела

-Кажи най-сетне де- казах ядосано а той почеса врата си. Това момче вече ме ядосва. Какво иска? Продължи да ме гледа така а аз се ядосвах повече и повече. Усещах, че нервите ми горят. Той отвори уста и таман щеше да каже и спря

-КАМЕРЪН!!???- така извиках,че си чух ехото. Той се учуди на тая моя реакция
-Джак как те пусна?- Боже като каза Джак. Бях забравила за него. Той щеше да идва. Веднага бръкнах в джоба на дънките си и извадих телефона си. За мое щастие още не ми е звънял. Отдъхнах си. Явно е с кучката още. А до преди няколко часа ми се извинява. Все същия си е. Сигурно в момента я чука,но после да не е посмял да ми вика. Тоя път няма да си мълча. Ще бъда силна!
Кам хвана ръката ми за да ме разсее от мислите ми. Гледаше ме притеснено. Дарих го с толпа усмивка а той отвърна на усмивката ми.

-И аз не знам- казах просно и седнах на пейката.
-Пиеш ли вино?

-Аз не пия?- казах категорично а той кимна. Седна до мен. И ме придърпа към себе си. Прегръщайки ме.

-Кам, ни сме само приятели?-отдръпнах се. Въпреки,че не исках. Обичам в неговите топли прегръдки. Те са толкова успокояващи. Толкова нежни.. боже ни сме приятели! Казах си бързо. А той не послуша това и отново ме придърпа

-Знам! Само приятели, но това не ни пречи да те прегръщам! - след това стана и бръкна в някаква чанта изваждайки синьо одеяло. Тръгна към поляната на парка. Постели одеялото на земята и дойде до мен и ме вдигна. Извиках а той започна да се смее.

Постави ме на одеялото а след това ме придърпа в обиятията си. Облегнах главата си на гърдите му. толкова е приятно в прегръдките му. Почувстах се толкова много защитена.

-Толкова е хубаво- браво Бела изцепи се много яко. Той се усмихна и целуна челото ми. Усетих нещо като електричество при допира на устните му. Което ме накара да изтръпна.

-Защо се омъжи за него- свъсих вежди при спомените ми с него. Въздишах и го погледнах в очите.

-Заради нашите- усещах,че в очите ми се оформига сълзи. Опитах се да ги спра, но не успях и те се спуснаха по лицето ми. Камерън бързо ги изтри и отново целуна челото ми. Потърка гърба ми, за ме успокои

-Добре, няма да говорим за това- усмихна се и се загледа в очите ми. Почувстах се странно и погледнах на страни. А той започна да смее

-Какво - казах нервно а той ме придъпа максимално близо до неговото.

-Нищо. - каза и погледна красивите звезди. Които красяха небето. Направих същото и се загледах в тях. Чувстах се толкова добре, сякаш бях в безопасност и той беше моя принц който ме защитаваше от всичко. Винаги се чувствам така с него, но защо? Ни не се познаваме а покрай него съм добре даже мога да кажа щастлива. Чуствам се в момента толкова щастлива. От кога искам да почувстам малко щастие. И единствения който може да ми го даде е Камерън. Но защо той? Защо той трябва да е щастието ми? А не Джак? Защо той е такъв идиот по дяволите?
Погледнах към Кам и видях, че беше заспал. Усмихна се на красивото спящо момче до мен. И се вгуших в него. Забравяйки за проблеми те.