I'm his sex toy |J.G

1.14- Какво по дяволите!?

-Упокойте се! тя вече е добре, както и бебето- след думите на докрора бях вцепенен. Ама той сериозно ли, тя е бременна. Какво по дяволие стана току-що?

Догоних доктора и грубо го обърнах към мен. Той ме погледна злобно.

-Казахте бебето?- казах нервно а той се усмихна.

-Да! Госпожа Гилински е бременна!- каза спокойно доктора, а аз го гледах шокирано. Той явно разбра, че не съм знаел- В шестата седмица е. Честито!- потупаме по рамото и продължи по коридора.

Вървях назад шокиран докато не стигнах стената. Взех близкия стол до мен и го захвърлих по стената.

-ЩЕ ВИДИШ ТИ, ИЗАБЕЛА!- извиках и минаващите доктори и сестри ме изгледаха криво, но това не ми пукаше!

Гледна точна на Изабела

Отвори бавно очи. Около мен всичко беше замазано. След няколко минути погледа ми се оправи. До мен имаше някаква жена облече в бяло приличаше на сестра. Огледах се около мен. Бях в болнична стая. Какво правя тук?

-Ъм, извинете?- тя ме погледна с погледа „да"- Защо съм тук?

-Припадна ли сте- каза и излезе от стаята. Какво правя тук? Тялото ми ме боли от и аз не знам от кога. Колко време съм тук? Кой ме е довел? Мамка му!

Изправих се бавно и махнах абокатите от мен. Главата ми се замая и затова отново седнах. Някакъв доктор влезе

-Не, не ставайте!- каза доктора и ме настани да легна.

-Какво правя тук? Защо съм припаднала?- задавах доста бързо въпросите си, което накара доктора да се засмее

-Виж те! Напоследък сте се натоварили прекалено много психически и физически. Трябва ви доста почивка все пак не е хубаво за вас и бебето- след последните му думи нещо заседна в гърлото ми.

-Б-бебето?- казах с треперещ глас а той се засмя

-И двамата не сте знаели за него, а? - погледнах го объркано а той придоби сериозен вид

-Мъжа ви, и той не знаеше- оле не! Не! Не! И Джак знае боже не! Той ще ме убие! Но как така съм бременна? До колкото знам ме пази. Боже какво ще правя сега? Свършено е с мен!

-Кога ще мога да си ходя?- попитах с надеждата да каже още сега

-Ами, утре- след това почна да говори нещо на сестрата до него.

-Моля ви изпишете ме днес!- помолих им се а доктора погледна нещо в тевтера си

-Добре, но се пазете! Без натоварване. Тия дни не се движете много. Опасно е за вас и детето ви! - кимнах и той излезе. Сестрата ми подаде някакви хапчета . Изпих ги. А след това и тя излезе. Съблякох болничната нощница и облякох дрехите си. Запътих се към вратата. Джак го няма, явно си е тръгнал. Поех по дългия коридор

-Госпожо- извика доктора а аз се спрях

-Да- подаде ми някаква рецепна с хапчета

-Купете ги и ги пийте. И си запитете час при гинеколог!- кимнах и продължих към изхода. Качих се в някакво такси и казах адреса си.

Какво ще стане сега? Дали ще ни направи нещо? Аз не съм против детето. Може би това ме е единственото хубаво нещо от него. От това което ми причинява всеки ден ще излезе поне едно хубаво нещо. Но той дали е ядосан. Бил е там, но си е тръгнал. Ако поиска да го махна? Не, няма да го махна това е единсвеното хубаво нещо нежду нас! Нищо друго хубаво няма. А и това дете може да ни сближи поне малко. Но той едва ли ще го иска. Но не ми и пука. Дано не е ядосан, че не е добре за нас. Страх ме е за бебето ни то ще търпи всеки ден физически наранявания. Но няма да допусна след като се роди той да се държи така с мен. Не й пред детето ни!

-Пристигнах ме- каза шофьора. Подадох му пари и излязох от таксито. Въздишах и продължих към вратата. Но не можах да я отворя. Страха ме бе обвзел. Но вратата се отвори. Беше Джак. Какво ли ще стане сега? Хвана ме за ръката и ме поведе вътре а след това затвори входната врата.