Състезание по писане 2016

Истории по тема 2 - Моят герой

Здравейте, съжалявам, но от миналия път хората решиха да си  тръгне narutozombie1! Благодаря, че все пак участваше. 

Имаше и хора, които не са ми изпратили истории и това са: SimonaGenova, Refaella_, l4i678

Нека започваме!

1. KaritooKom -

Късно през ноща, когато луната огряваше земята, птичките и щурците пееха своята последна песен, а реката шумолеше, сумракът отблесна силуета на едно момиче. Това момиче носеше дълга виолетова рокля с много дантели. Косата й бе руса, вързана на красив кок. Няколко кичура стърчаха върху лицето й. А лицето й... То бе почервеняло от плача и сълзите, които тя триеше с длан. Високата й фигура тичаше между дърветата в парка, а лилавите й токчета почукваха върху твърдата земя. Е, това момиче съм аз... Или по-скоро бях аз. Не мога да ви разкажа защо плачех, понеже мъката бе замъглила паметта ми. Но последното нещо, което си спомням, бе как аз бях на бала си, а момчето, към което имах чувства, танцуваше с друга.Ревността си бе спечелила място в мислите ми и аз разбрах, че мястото ми не беше там. Бях толкова глупава, толкова наивна... Да си помисля, че момче като него, ще ме покани на танц. Но аз съм си такава и сигурно няма да се променя.. Тичайки през парка, видях високия мост, разделящ голямата река. Минах през тревата за по пряко и стъпих върху цимента. Отидох към лявата му страна и седнах върху ниската ограда. За миг всичко мина през главата ми и аз стиснах очи. Мускулите ми се напрягаха с всяка изминала секунда и краката ми се отпуснаха във въздуха, точно над реката. -И ти ли искаш да скочиш? - тих детски глас прекъсна мислите ми. - Защо всички искат това? Аз извърнах глава и видях малко момченце да ме зяпа. -Да не би да е имало и други? - почти незайнтересовано отвърнах аз. -Да, но ако скочиш няма да разбереш! - почти изкрещя то. - Затова по-добре се махни от парапета. -Но ти не знаеш причината, поради която искам да скоча! - отново извърнах глава напред.-Еми, всичко започна... - разказах му за аферата си с онова момче. Как той ми каза, че ме обичал и никога не би ме загубил. А на бала, ме оставя сама. Погледа на момчето беше отнесен и някак напрегнат. Когато свърших, той леко отвори уста, но после я затвори. -И все още не разбирам, защо искаш да скочиш. Та той те е използвал! - изказа мнението си. -Аз не мисля така.... Та, твой ред... - подканих го аз. -Преди два дена, дойде едно момче колкото теб. И то беше готово да се хвърли, но не го направи. Наблюдавах го през цялото време. Той седеше на същото място, където сме и ние. По едно време извади телефона си и се загледа дълго в него. Не можах да видя какво гледаше, но мисля, че зърнах момиче с руса коса и сини очи.После някой му звънна и той проведе разговор. Последната думичка беше едно кратко "Обичам те", преди да си тръгне. Но забрави телефона си и аз го взех. На снимката се виждаше ясно... Ти. - през целия разказ, аз не обелих думичка.Когато чух последното изречение, сърцето запрепуска бясно в гърдите ми. Та това беше... Беше... Не мога да повярвам! Това беше той! Момчето, което преди час бе разбило сърцето ми на малки парченца. Малки сълзи от щастие излязоха от очите ми. Бях загубила желание да се хвърля от ръба, дори се ужасих от това, което съм щяла да направя. Обърнах се да видя малкото момченце, но него вече го нямаше. Моят герой! Човекът, който спаси, мен и моята любов. Ще го обичам вечно. На тръгване оставих малка снимка, на която бях аз и приятелят ми. Под нея имаше малка бележка с надпис "Благодаря ти"