LoveStory

Вълшебната нощ

След като излязохме от къщи попитах:

Аз:Е,къде ще ме заведеш,принце?

Той:Това е изненада,но първо нека се качим в каляската.-като ми показа  черната си кола.

Отвори ми вратата ,за да вляза ,а аз като принцеса казах нежно,,Може ли?".Тогава той поклати глава с думите,,Разбира се,заповядайте принцесо".

*В мислите и*

Толкова съм радостна. Къде ли ще отидем?Сигурно ще бъде на някое много,много красиво място,надявам се!Той е толкава добър  с мен.Както и в същото време симпатичен,умен,красив и какво ли още не.За това знаете  ли какво?Не ми дреме къде ще отидем ,защото за мен е по-важно дали той ще е с мен.Така че ,съм многооооо щастлива сега.

*В неговите мисли*

Боже,Боже помогни ми.Умирам...дано да и хареса мястото където ще я заведа .Толкова съм нервен,че направо още малко ще се изпотя целият.Пък и лъжещата ми усмивка почва  да губи своят смисъл вече.Но пък толкова я харесвам,дано всичко мине гладко!

--------------------------------------------------------------------------------------

След като се качи в колата изглеждаше доста нервен....сякаш не ходеше с гаджето си на първа среща,а с бомба със закъснител,за това реших да променя малко ситуацията...:

Аз:Лиам,добре ли си?-много добре знам,че не е защото и аз се чуствам малко нервна,но това нямаше значение тъй като......

Той:Същност съм добре.-като го каза сякаш имаше запек,за това ми стана ясно..-още не бяхме потеглили въпреки,че бяхме в колата.

Аз в знак да му променя настроението в друго се нацупих гледайки в земята.Той ме забеляза и веднага загрижен почна да говори с мен следното :

Той:Какво ти има?Добре ли си?-след като не казах и дума.Той каза:

Той:О,боже...

Аз най-накрая говорейки:Какво?

Той:Направих нещо,нали?

Аз:Не,какво?От къде ти хрумна това?

Той:Ами,тогава какво ти има?

Аз:Нищо просто си нервен и аз реших да омекотя момента като ....-приближих се до него,където е неговата буза и почнах съвсем леко едва-едва да го целувам с устните си докато стигнех неговите устни и го целунах .Тогава сложих своята ръка на неговото коляно ,той се усмихна.След това се обърна напред и каза: