LoveStory

Вечерта

Веднага след като затворих вратата майка ми почна и имах чувството,че няма да спре:

Тя:Ей,мила много е мил.Какво ще кажеш,а?

Аз:Коя беше ти и коя си сега мамо?

Тя:Боже,не мога да повярвам?Как не го харесваш?

Аз:Ако това е новият ти метод да видиш какви отговори ще получиш на въпросите си,не се получава.

Тя:Не.Какво?Сериозна съм,миличка.

Аз:Така ли?

Тя:Какво?Същност да така.

Аз:Понякога не го издържам .Толкова е хубав,умен и какво ли не още там ,а виж как се държи.

Тя:Как се държи?Не разбрах.Да не би да ти е направил нещо.-каза загрижено тя,а след това се сетих как тя не знае за нашите досадни разговори.

Аз:Нищо подобно,просто мисля че понякога хората не се представят за такива каквито са.

Тя:За него не мисля така .Но си е хубавец,нали?

Аз-промърморейки:Да така си е.

Тя:Каза ли нещо скъпа?

Аз:Не,нищо.Отивам горе(в стаята си).Днес беше наистина изморяващ ден.Пък и утре ще боядисваме,а моята стая не ,че е голяма ,но все пак не си е и малка.Както и да е Отивам да полегна да спя.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*В моите мисли след като вече съм изкачила стълбите и си отварям вратата на стаята*

Реших да се изкъпя преди всичко и се върнах ,по коридора и си взех душ,изправих си косата,сложих си сив суичър ,черен клин (който оформяше целите ми крака,както и задните ми части)и черни пантофки на панда(черно-бяла).Влизам в стаята си и какво да видя.По средата на  стаята си някаква хартиена ракетка. Реших да я отворя и какво да видя,а ,писмо!Бай лху?:Пуйчо*малко енглиш*.А на него пишеше следното:

,,Здравей,сладурано ...опс ...милейди,

надявам се да не си забравила за таз вечерният ми  кастинг за сърцето ти.

Вечно твой Пуйчо.                                     XXXX  ".

Е,хора какво си мислите?Аз откачам:няма да му се дам толкова лесно,защото не съм от момичетата които му се хилят на тъпите шеги,,Пуйчо ,бил...аз му дадох този прякор ...не е честно да ме атакува с моите си работи.яяяяяя...О,Боже той почна да пее и свири на китара...застанах до прозорецът и го гледах(в стаята ми не беше светнато,тъй като навън все още беше светло),по едно време му се усмихнах както и той ...е, вярно той не спираше да ми се усмихва,ноо...

По едно време се чу по стъпалата някой да идва...това беше мама..казах си О,Боже мамо защо точно сега?...като,че ли не исках да идва..,а докато това ставаше мама само викаше скъпа ела,ще ти покажа нещо много хубаво може би ти вече го чуваш ...в този момент направих на господин надувко  знак да се обърне  с гръб но да не спира да пее и свири..е,в края на краищата той ме разбра ,а аз веднага затворих пердетата легнах на леглото си и се направих,че чета задълбочено....мама пристигна като първо почука на вратата ми с въпросът дали може да влезе и аз естествено се съгласих..и в този миг сякаш се разви торнадо в стаята ми..мама за секунди ме хвана за ръката,издърпа от леглото и някак завлече до прозореца...с думите:виж много хубаво пее,а аз само -аха-казах уплашено още неразбираща за случващото се около мен.И както се  загледахме в него,а той си върви из стаята свирейки и пеейки ,изведнъж спря ,за да види какво става при мен и като видя майка ми ухилена до ушите до мен ( беше ме прегърнала),той толкова се уплаши,че за миг не изкрещя както си пееше(представете си както си се разхождаш из стаята свирейки и пеейки с лека усмивка на лицето и изведнъж виждаш майката на момичето което харесваш до нея ухилена до уши сякаш е твой враг и чака денят в който ще те убие),но той вместо това побърза и ни намахна като за ,,здравей" и дръпна пердето си-като едва ли не ни заряза.

А след това мама само...Е,добре това беше..ще дойдеш ли да вечеряш...?...аз:не ,днес не съм особено гладна ,мамо.След като излезе от стаята ми аз веднага затворих вратата седнах на бюрото си ,взех един лист хартия и отговорих на писмото му като написах следното:

,,Скъпи ми ,надувко съжалявам ,че майка ми се появи и развали твоята серенада.Но все пак ти благодаря.Беше приятно да те чуя.Утре навярно отново ще направя ранната си обиколка ,за това се надявам да открия още един Пуяк като теб,но не се плаши говоря за джентълмена от предишните дни.       

                                                                                                                 С Обич твоя Милейди "

След това се опитах да уцеля прозорецът му (все пак сме къща до къща),но напразно и въпреки това той видя ,че го хвърлям слезе в техният двор и го взе тъй като беше паднало там.Като се качи на горният етаж той прочете писмото ми и се обърна към мен като ми прати няколко въздушни целувки и аз да се направя на ударена -същност наистина се направих на такава като че ли ми се виеше свят и изведнъж плеснах с ръце сякаш ги хванах,но вместо да ги прегърна или нещо такова му ги върнах като му ги издухах обратно.

А той в знак на примирие си лепна един шамар сякаш ,че ги хваща една по една,една след друга и ми намаха за -чао и лека нощ-.