Само моя/ Only Mine

Лорен Далас.

Минаха четири години. Животът ми се преобърна тотално. Камерън беше осъден на три години и пет месеца затвор. Когато родителите ми разбраха, че съм бременна ...ме изритаха. Сега имам собствен апартамент. Единствената ми опора е Грейс. Въпреки че заради мен тикнаха синът и в затвора тя остана до мен.

А да!  Реших да не правя аборт. Все пак детето не е виновно за нищо. Родих го. Тя е моята фея. Казва се Лорен. На три годинки. Тя е толкова усмихната, щастлива... Когато я погледна в мен се заражда чувство на любов. (Горе наснимката е Лорен) .

Работя като фотограф. Изкарвам добри пари.

~ГТ- Камерън ~
Цели три години бях в онази дупка  преди седмица ме пуснаха поради добро държание. Разхождах се из парка. Гледах как хората живеят живота си пълноценно. Видях и нея. След толкова години. Не се е променила.

Забързах. Блъснах се в някой. Огледах се но не видях никой. Погледанх надолу и видях момиче. Беше се ударила. Започна да плаче. Свалих слънчевите си очила. Клекнах на нивото и.
- Спри да плачеш! - заповядах спокойно.
- Но , но ти ме бутна! - проплака .
- Как се казеаш?
- Лорен. - поколеба се да ли да ми каже.
- Лорен, в живота всеки ще те бута. Ще падаш. Ще боли. Но трябва да се научиш да ставаш с вдигната глава. - погледна ме объркано. Сложих слънчевите си очила и тръгнах, като оставих момичето на земята. Как мога да обичам чуждо дете, като съм нямал шанс да обичам своето? Сто процента Майра е направила аборт. Сега можехме да имаме малка принцеса...

~ГТ- Майра ~
- Лорен добре ли си? Какво стана? - избърсал вече полузасъхналите и сълзи.
- Онзи човек ме бутна - посочи висок мъж. Не можах да видя лицето му. Помогнах на дъщеря си да стане. Прибрахме се и промихме раната.
- Мамо! Гладна съм. Искам чили и начус! - прписка. По това приличаше на Кам. Обожаваше люта храна.
Облякох си якето и си сложих шал. Не я взех със себе си, защото беше студено.
.....
Платих сметката и взех торбите. Вървях по улиците и за мое щастие заваля. Побързах. Ярка светлина ме ослепи и всичко лека по лека започна да изчезва.

~ГТ-Камерън~
- Как е тя докторе?
- Добре. Възтановява се. Познавате ли я.
- Не от раните не разпознах лицето и. - мъжът си замина. Седнах на металният стол. Мразех болници. Всичко е толкова напрягащо.
- Господин Далас!
- Да? - прозвуча като въпрос.
- Жената има дете. Детето е само. Какво да правим?
- Дайте ми адреса аз ще я доведа! Ще се погрижа. - докторът кимна и ми подаде листче с изписан адрес. Излязох от болницата и хванах такси. Подадох листчето на шофьора и потеглихме. Таксито спря пред голяма сграда. Платих на мъжът и излязох затръшвайки вратата. Обясних ситуацията на управилката и тя ми даде ключа. Натиснах копчето на асансьора. Слязох на осмия етаж и затърсих апартамент 23. Пъхнах ключа и отворих вратата. До прозореца седеле момиченце. Отидох до нея.
- Лорен?
- Къде е мама?
- Спокойно! Ще те заведа при нея! - облакох и малкото якенце и бутушки. Хванах малката и ръка и тръгнахме към болницата.
.....
Седяхме и мълчахме. Побърках се от чакане.
- Как се казваш? - отекна гласът и.
- Камерън - въздишах.
- Искаш ли да играем? - запърха невинно с мигли. Тези очи... Много са ми познати.
- Играй с баща си! - повиших тон.
- Щях.. ако имах. Аз нямам татко. - насълзиха се ирисите и. Не казах нищо. Само я взех в прегръдките си.
.....
Дишането и беше равномерно. Коремът и се вдигаше и спускаше ритмично. Беше заспала. Един кичур закриваше нежното и лице. Премахнах го. Галех косите и.
- Много си странен. - каза със затворени очи.
- И защо?
- Какво ми каза когато ме бутна?
- Не е важно...
- Но аз го помня! До нас застанаха докторът и една жена.
- Извинете но момичето трябва да дойде с мен- каза жената. Свалих момичето. Обърнах се и се запътих към изхода.
- Странник? - чух невръстния и глас. Обърнах се и преди да се усетя ми налета. Прегръщаше силно. Жената я поведение в другата посока.
........
Не знам защо, но изпитвам силна нужда да я видя . Паркирах колата пред вече познатата сграда. Почуках и ми отвори чистачката която излизале. Лорен много се зарадва да ме види.
- Гладна съм!!!! - започна да потупва по коремчето си.
- Правя страхотни спагети.
Сготвих спагети  Сервирах и някой влезе в апартамента.
Чу се дразнещ звук от изпуснатите ключове.
- Камерън?
- Майра? Какво правиш тук?
- Това е домът ми.
- Мамо, мамо, това е странникът!!! - задърпа ръкава на сакото и. Мамо? Да ли... Лорен?!!! Не Майра направи аборт.
- Кой е баща и? - попитах ей така от нищото.
- Шегуваш се! Сериозен ли си?
Хвана в и ми я пробута.
- Погледни я! - Боже!! Мамка му! Как можах да не забележа? Та тя ми е одрала кожата!!! Занчи ли това че тя е дъщеря ми?
- Не мамо не Камерън! А Странник .
- Това не е нито Странник нито Камерън! ТОВА Е БАЩА ТИ!!!!

Тази глава е по-кратка. За което съжалявам. Дано ви хареса! Моля споделяйте мнение! ☺💋