Само моя/ Only Mine

Глава 1

Здравейте казвам се Майра и днес родителите ми ме записаха в друго училище 😒
Изключиха ме от миналото ми училище, защото си казах мнението за една от преподавателките.😡
Още не им говоря, защото те изобщо не ме подкрепиха!😔
Тъпото е че сега няма да имам познати и ще съм нещо като....амиии знаете аутсайдер.
Взех си чантата и тръгнах.
Още щом влязох в самата сграда всички започнаха да ме зяпат. Оказа се, че трябва да нося униформа. 😩
До мен се доближи една възрастна жена с пръчка в ръка.

-Госпожице не знаете ли ,че тук има правила! -каза тя,докато аз усилено се опитвах да си усигоря "Лично пространство " 😒

- Ако обичате спазвайте дистанция до 1 метър, личното пространство ми е приоритет. -отговорих хладнокръвно.

Тя се отдалечи, но не отдели погледа си от мен.
Отивах към стаята, когато усетих някой да върви до мен.
Леко погледнах настрани.
Забелязах високо момиче с къдрави кичури.

-Май си нова тук!? -каза тя
-Толкова ли си личи! 😊-отговорих й през смях.

Усмихнахме се една на друга,и продължихме да вървим заедно. Още от сега ми допадаше, тя не беше като другите. Естествено по хубавия начин. Не задаваше много въпроси и беше естествена.

-Окей за да не става неловко, хайде да се запознаем.☺-предложи тя.
-Хах....ами добре, аз съм Майра ☺
-Здравей Майра ,аз съм Лаваня ,но на кратко може и Ла😄😄.

Слава богу спряхме се пред една и съща стая, оказа се че сме в един клас .
Влязохме вътре и всеки си имаше своя тема. Не всички станаха за да се запознаем но на мен ми беше безразлично .

-Извинявай тук свободно ли е?-попитах едно момче което седеше с гръб към мен,явно беше "готиния " имаше доста момчета около него.

-НЕ! -почти ми се разкрещя.
После изпадна с приятелите си в смях. Обърна се към мен и веднага стана от чина.

-....Разбира се! -каза той гледайки ме втренчено.

Аз повдигнах веждата си и само казах:
- Не ме гледай като втора употреба.

По време на часа погледите ни се срещаха. В края с Ла излязохме и тръгнахме към лафката. Аз й казах да продължи без мен и ще я настигна,бях си забравила слушалките в стаята.
Намерих ги на чина си но под тях имаше белешка с телефонен номер,и нищо друго.Определено беше странно. Но все пак си го записах на телефона. В края на деня вече бях забравила.
На тръгване с Ла заварихме ,как някакви момчета вадят нож срещу умника на класа.
Щом видях нож се втурнах да помагам. Ла и аз се намесихме.
Щом моите очи се срещнаха със други пронизващо сини, веднага познах кой е той.