Нагители

1.

Беше мрачна нощ, като всяка друга, във Великата гора. Нагителите се бяха събрали в общата стая, в която обсъждаха следващите си действия.

Дейв и приятелите му тъкмо се завърнаха от поредната безуспешна мисия. Като Нагители, те имаха отговорността да претърсват околността на всеки няколко дни, в търсене на нещо необичайно. Но когато не знаеш какво търсиш, е трудно да го намериш.

След Великата война Светът беше разделен на четири кралства. Плакърфрей - Клана на вампирите, Гомелон - Кралството на феи и елфи, Аматрос - Кулите на маговете и Зиракроп - земята, отредена за Нагителите.

След Войната хората се бяха разпръснали във всички кралства и бяха разделени, но живееха в мир със магическите създания.

Преди сто години хората не знаеха за съществуването на магическите същества. Когато един ден нещата се промениха.

Магическите същества се разкриха на хората с молба за мирно съжителство. Не всички бяха съгласни. Обикновените граждани бяха против, но по-голямата част от правителстово сметнаха мира за по-разумен избор.

Така вампири, магьосници, феи и елфи заживяха с човеците. Но хората все още негодуваха. С времето поддръжниците на магическите същества намаляваха, а броят на бутновниците се покачваше.

Не след дълго това доведе до Великата война, в която магическите създания надделеляха.

Много загинаха във войната. Повече човешки същества, отколото магически. Малцина от оцелелите успяха да убедят по-заможни магьосници, вампири феи и елфи да работят за тях. Но останалите трябваше да се приспособят към обикновения начин на живот и мирно съжителство с магическите си съграждани.

-Някакъв напредък?- попита г-жа Мейлосент-ръководктелката на Сектор 3 от Великата гора.

Ниската жена прибра един светъл кичур коса зад ухото си и проследи с поглед децата около нея.

Групата на Дейв беше седнала на една от по-задните маси в помещението. Те, както и всички останали, притихнаха когато възрастната магьосница проговори.

-Не- обади се едно момче от друга маса. Дейв мислеше, че името му беше Кларк, но не беше сигурен. Той рядко общуваше с хора, които не са от неговата група.

Дейв се чудеше дали денят на Кларк е минал също толкова изтощително, колкото неговия.

Благодаря ви за четенето. Надявам се да ви е харесало. Пиша историята заедно с drvmpire. Може да отидете в нейния профил и да я последвате. Оттам също ще бъде качвана историята. Скоро очаквайте и следващата глава.