Създадени От Звездна Жар

1Х

Пулсът се учести драстично.Чу се силен писък, последван от рязко отваряне на очи.Опита да се изправи,но истена и се върна в първоначалното си положение.
Стоях и я наблюдавах през стъклото.Разбира се,тя не ме виждаше.От нейната страна помещението изглеждаше като затворнически кабинет,какъвто на практика беше.Скоро щях да вляза,но първо исках да видя реакцията й.
Нищо.Просто стоеше,взирайки се в мъждивата светлина на енергийните фенери.Очевидно мозъкът й работеше на пълни обороти.Очаквах това от жената камикатзе,но все пак ме изненада.Бе намислила нещо.Изчаках още няколко минути и когато не помръдна,отворих вратата.
Дори не ме забеляза.Явно доста се бе задълбочила в кроенето на нов план.Силно натиснах дръжката,за да я известя за присъствието си.Очите й се стрелнаха към мен,стоварвайки купища емоции.Бавно се приближих , а тя се размърда опитвайки да се измъкне от приковалите я към леглото въжета.Отрицателни стонове се откъснаха от гърлото ми и леко размърдах пръст.Всеки момент щеше да ме засипе с ругатни и заплахи за жестоко убийство.Със сигурност е скрила някой таен нож,с който да пререже метала и да забие право в гърлото ми.По дяволите,толкова съм несъобразителен.Как можах да не я проверя два пъти,преди да я доведа...
-Пусни ме !Къде съм?Какво ще правите с мен?-Странно.Доста по-мила е от обикновенно.
-Найт Меър радвам се да те видя.Доста време мина.-не отговори.Само ме гледаше объркано.-Надявам се си прекарала добре последните две години,сред "мъртвите".Странно,а?Дори не се усъмниха,че не си се самоубила наистина.И,как иначе?.Ти винаги възкръсваш.Неотрепима си като хлебарка.
-Къде съм ?Какво става?Защо съм тук?
-Не виждаш ли?Ти си в строго охраняван затвор ,само една грешна стъпка и тук ще нахлуят 30въоражени войници, тиквайки те моментално в карцера.-всъщност се намирахме в тайно затворническо отделение, без следи за сигурност и охрана,но разбира се тя не знаеше това.
-З-Защо?-промълви,а уплахата вече се четеше и в гласа й.Странно.Тя никога не се страхуваше.Никога не показваше слабост пред врага си.Явно много неща са се променили.
-Защо ли?-подсмихнах се язвително.-Ами не знам нека вземем предвид,че ти си най-издирвания престъпник след сливането.8 бягства от частни затвори.Опит за атентат,насред реч на Ръководителите.Раняване,опити за убийство на 3 извънземни.Плюс колко ли още неща си направила докато беше"мъртва"?Асасин,убиец,бунтовник,кошмара на правителството...Сериозно не се прави че не се гордееш с това...
-Извънемни ?!-при споменаването им очите й щяха да изскочат от изненада.
-О,я стига!-наистина,много добре можеше да се преструва.
Тя се отпусна на леглото и погледът й отново се впи във фенера.
-Какво стана с другите?
-Други ,какви други!
-Останалите от моя окръг ,семейството ми.
-Ти,не знаеш ли?-добре сега съвсем се обърках.
-Не,моля те кажи ми-"Моля те?!?"
-Ами..не съм виждал всичко конкретно някои са само историй или слухове .Не знам кое е вярно..Ама ти...с всичкия ли си?Какво пак си намислила?
-Говори.-тонът й бе безкомпромисен.Странно защо й се подчиних.
-Почти всички от окръг 63 са мъртви.Възпротивили са се на властите при сливането и след това не получили серума. Те били организирали бунт точно когато трябвало да ги ескалират.Не били съгласни на преговори.Затова се предприели крайни мерки. Някои били моментално избити ,други избягали и посрещнали по друг начин гибелта си.Никой не е искал това.Повечето хора мислеха,че няма оцелели.Докато не се появи ти.
-Само аз?Но кога е станало всичко?Как..?
-Преди повече от двайсет години.Не си ли спомняш?-Не разбирах какво става.Защо се държи така?
Задъха се.Ръцете и се стрелнаха към врата след това обхванаха главата.Кога бе успяла да ги измъкне от въжетата?!Започна да издава нечленоразделни звуци докато в нея се надигаше паниката.Мълвенето се превърна във викове на отчаяние.