Създадени От Звездна Жар

2е

Не можех да дишам.Буца бе заседнала в гърлото ми,отказвайки да пропусне глъдка въздух .Въпросите се надигаха един след друг.А отговора ,който току що чух ,щеше да накара главата ми да избухне.Това не бе възможно,нали се спасиха,нали избягаха...Не, той лъжеше .Правеше го нарочно за да ме отчае.Как бе възможно да са минали 20 години?.Всичко стана допреди няколко седмици ."Всички са мъртви","Никой не оцеля","Избиха ги","Извънземни",Извънземни","Извънземни".
Отчаяноето ме поглъщаше.
Той хвана и ме раздруса.
-Престани,какво ти става?Успокой се.-"кой си ти да ми казваш да се успокоя?!"
Кракът ми се стрелна през въжето и го удари в корема.Политна назад ,а в очите му пробягна учудване.Размърдах се, за да разхлабя въжетата.Едното поддаде и освободих изцяло крака си.Мъжът отново ме притисна към леглото.
-Значи такъв беше планът,а?-усмихна се-Никога не спираш да ме изненадваш.
-Пусни ме-извиках и оскубах косата му."Нищо остро ли няма наоколо?"
Той хвана въжето и го уви по здраво.
Трябваше да измисля нещо.Джоба.От джоба на палтото му се показваше нещо остро.Опитах се да го дръпна към мен,но неговите крайници бяха свободни и доста по-силни от моите.Хвана ръцете ми.Не помръдвах."Не може.Не може да свърши така.Трябва да се освободя, трябва да се махна.Да ги намеря".Нов прилив на енергия заля тялото ми.Започнах да се мятам немислейки ,какво ще последва.Опита се отново да ме сграбчи,но не можа.Леглото се тресеше,въжетата поддаваха.Това бе моят шанс.Извих се рязко нагоре и политнах настрани.Стоварих се на земята ,заедно с железния матрак.Стрелнах се напред и освободих тялото си до кръста.Започнах да разплитам краката си,борейки се с ръцете,целящи да ме умирят.Намести се върху мен,като използва цялата си тежест да ме обездвижи."Няма да ти позволя."Измъкнах ръката си и ноктите ми одраха кожата на лицето му.Той отдръпна главата си и изруга.Обърна се към мен с нов прилив на ярост,но рязко свих юмрък и го ударих в стомаха.Измъкнах се от хватката му и се запътих към вратата.Отключено.Не си е направил труда да я заключи.Затичах се по коридорите.Вътре беше като лабиринт,само коридори и никакви стаи.Личеше,че не съм в затвор.Досега сигурно щяха да са ме тикнали в карцера.Защо всичко ми бе толкова познато?Завих в няколко коридора,докато не чух стъпки.Къде да се скрия?Стените бяха гладки и прави,без процепи.Нямах друг избор освен да продължа напред.Лутах се из коридорите без посока.Трябваше само да се измъкна от тук.И после?Какво щях да правя.Къде щях да ги търся.Ами ако..?Ако наистина бяха..?Не,не .Това не бе истина .Не можеше да бъде.Били, Томас, Амая и останалите.Те се спасиха.С очите си видях как минават през портала,а аз останах при онези същества.Знаех, че това е краят,но не можех да си представя да ги загубя.Не можех да ги оставя в безмилостните ръце на чудовищата.Нямаше да позволя да ми ги отнемат.Спомнх си как ме обграждат.Как ловко избягват атаките ми ,а после ме повличат към кораба,унищожавайки всяка надежда за спасение.Ясно помнех лицето все още внасящо ужас в сърцето ми.Лицето което разби живота ми и съсипа до основи света, който познавах.Лицето,което ме уби...И което сега бе пред очите ми.