I Just Met You

Втора глава

Изтръпнах. Какво странно момче само. Мег ме изкара от мислите ми:
- Ехоо, Луцифер вика Сашинатор 3001, ти да не се влюби?
- Поне аз не се гушкам с братчето на най-добрата си приятелка. - изплезих и се.
- Защото нямам такъв.
- Да но имаш сестра.
- Не си те представям да се гушкаш с Клеар.
- Ехо, забравихте ли, че и аз съществувам? - прекъсна ни малкото нещо.
- Не съм, минионче.
- Това, че съм нисък не ме прави глупав. Знаеш го нали?
- Да, да, да~

*Гледна точка на Таехюнг*
Мамка му, изглеждаше яка. Можех да я подмамя в невероятния свят на Таехюнг. Но нямах време. Трябваше да се прибера възможно най-бързо. Не че апартамента беше далеч. Но 18-те момчета щяха да ме унищожат ако не отидех. Чух си името, но никой не ме викаше. Обсъждаха нещо за мен. Нямаше да ги прекъсвам. Подпрях се и заслушах.
- Абе, ако тоя Таехюнг се влюби ще се хвърля от някъде.
- Недей да преувеличаваш, той само се блъсна в нея.
- Но е възможно.
- Еми, то и да си умен е било възможно но явно не е станало така.
- А не мислите ли, че не е яко да говорите така и даже, че може Таехюнг да е зад тази врата в момента?
- Да проверим ли?
- Да.

Подаде се Джимин от вратата и като ме видя се усмихна самодоволно:
- Здравей, хюнг.
- По дяволите, разкрихте ме. - избутах лицето му и влязох в стаята. - Здравейте, мили мои верни неговорещи зад гърба ми приятели.
- Здравей, неподслушващ разговорите ни приятелю. - извика Джин. - Приготвяй се. След малко тръгваме за надолу.
- Какво има долу?
- Огнения Дунав. Щяло да има храна. - връхлетя в стаята Лухан.
- Ти само за храна мислиш. - Изсмя се Тао.
- И Джимин, Ким идва след 2 часа в България.
- Наистина лииии?? - Пухкавия Джимин се нахвърли върху мама Джин.
- Ама наистина ли наистина? - подаде се зад него Крис.
- Стига, бе, тъпчо, тя е моето момиче. - удари го по главата Чим-Чим.
- Да, но е най-добрата ми прятелка, орех такъв.
- Ей, ей, ей. Стига сте се боричкали, преди да ви изборичкам аз. - Джин им се скара.

Когато Ким дойде в апартамента прегъна Джимин в гръб:
- Чим-Чим, знаеш ли колко ми липсваше? Как можа да ме оставиш сама. Ще те разруша... Къде е Крис? - тя се огледа в опит да го намери. - Къде ми е зайчето? - слезе от Джимин, и когато се обърна и видя Крис му се хвърли и даже го събори на земята.
- Зайчеее!
- Тъпчо! - Крис отвърна на прегръдката и.
- От 8 месеца се чудя и още не знам. Да ревнувам или не? - Изражението на Джимин беше направо за меме.