Removed

Chapter 1

Здравейте! Името ми е Изабел, но предпочитам да ми казват Изи. На 15 години съм и живея в Ню Йорк с по-малъкия си брат- Джо, който е на 4 годинки, майка ми- Лиса и гаджето й- Фил. Имам и брат на 18 - Камерън, който не съм виждала от година, защото равоти в Германия.
И така...
В момента съм в стаята си, притиснала ръце към ушите си, за да не чувам как Фил се кара с мама.
Малка сълзичка се стича по бузата ми, когато чувам звука от счупването на стъкло. Бързо я избърсвам с ръка и отварям рязко вратата. Пред мен, в кухнятя мама седи на колене и плаче, докато Фил се смее на висок глас с нова бутилка бира в ръка. Изтичвам бързо до майка си. Оглеждам мокрото й лице.

- Бягай!...Бягяй! - шепти ми тя.

Преди да се усетя, Фил ме беше издърпал за блузата и сега замахваше с юмрук към лицето ми. Когато ме удари, чух писъка на мама.

- Фил! Недей!- викаше тя, а сълзите й продължаваха да се сипят.

- Млъквай!- изкрещя Фил и нанесе плесница по бузата й.

Затичах се към хола, където беше брат ми. Вдигнах го и се запътих обратно към стаята си. Сложих Джо на леглото и заключих вратата. Взех една кукла, която ми бе подарък от тате и седнах до брат ми.

- Ти може би няма да ме разбереш- започнах аз- защото още си малък, но когато татко беше жив, ми подари тази кукла, а на теб едно мече. Когато Фил се нанесе, поиска да изхвърлим всичко, което ни напомня за тате. Първото, което хвана, бе мечето ти. Помолих го да не го изхвърля, но той се направи, че не ме е чул. Изхвърли го. Скрих куклата си, за да не изхвърли и нея.- Джо ме гледаше с големите си черни очи.

- Аз... не си спомням... тате.. - каза той.

Усмихнах се.

- Нормално е! Ти беше съвсем малък.

Някой почука на вратата. Станах и бавно се приближих.

- Може ли да отворите? - чу се непознат мъжки глас.

Завъртях ключа и отворих.

- Кой сте вие?

- Аз съм господин Раян. Ще Ви помоля да съберете багажа си.

Погледнах майка си, която беше точно зад непознатия. Тя ми кимна. Погледнах отново мъжа пред мен, след което се обърнах и започнах да прибирам дрехите си в един черен чувал. Когато бях готова, взех в едната си ръка багажа си и куклата, а в другата- брат ми.
Господин Раян ни изведе пред къщата, където чакаше черна кола.
Погледнах отново към мама. В очите й набиваха сълзи.
Прегърнах я, но Фил я издърпа от мен. Хвърлих му злобен поглед, но на лицето му се изписа само една мазна усмивка.
Господинът взе чувала с багажа ми и го сложи в багажника. Влязох в колата заедно с Джо, но Раян го взе от ръцете ми. Крещях и се опитвах да излязя от задната врата на колата, която все още не беше затворена. Раян ми пречеше да изляза и накрая ме надви. Затвори вратата, опитах се да я отворя, но беше заключена.
Чувах плача на брат ми, който беше в прегръдката на мама.
Опрях ръка на стъклото и вече не можех да спра горещите сълзи.
Раян седна на шофьорското място и потеглихме.
Когато избърсах първата сълза, усетих болка. Съвсем бях забравила, че Фил ме бе ударил.
Потече още една сълза. Този път не я избърсах.

- Хей! Изглеждаш много зле.- шофьорът наруши тишината.

Не отговорих. Нямах никакво желание да говоря с никого, особено с него. Той ме отдели от братчето ми.

- Знам, че не ме харесваш, но не съм искал да го правя! Това ми е работата. Плащат ми, за да го правя!

- Щом не ти харесва, не работи това! - отговорих му ядосано.

През остатъка от пътя, мълчахме.

- Стигнахме! - съобщи ми той и излезе от колата.

<< следва продължение >>

Надявам се да ви е харесало, а ако е така, моля да гласувате!
Приемам всякакви критики!
:) :) :)
Благодаря за четенето!!