Removed

Chapter 3

Кевин не спираше да ме тормози! Блъсках го, удрях го.
На моменти се освобождавах, но ужасът започваше отново.

По едно време чух входната врата да се отваря. Явно и Кевин беше чул, защото веднага нахлузи дънките си и обу обувките си.

Знаех, че Раян ще ме спаси, но дойде твърде бързо.

И познайте какво...

- Кевин!- пискливият глас на Кейт се чу от коридора.

Явно се бях лъгала, че Раян би ме спасил. Каква глупачка съм, че да очаквам да ме спаси човек, който отблъсквах.
Все пак съм благодарна на Господ, че ми се притече на помощ!

- Нито думичка за това, иначе... - не довърши Кевин.

Тогава вратата на стаята се отвори.

- Из...Кевин! Какво правиш тук?

- Дойдох да видя, дали Изи има нужда от нещо! Забелязах, че е срамежлива.- усмихна й се невинно.

Кейт присви очи. Сигурно бе разбрала, че мъжът й я лъже.

- О, Скъпи! Толкова си загрижен! Добре си направил, Меченце!- отговори му тя, като отиде до него, прегърна го и остави отпечатък от червило на бузата му.

Слязохме надолу. Жената ме бе накарала да хапна нещо. Честно казано...след това, което се случи...не бях никак гладна.

Кейт сервира пиле на грил.
Когато седнахме на масата, тя се взираше в мен.
Не срещнах погледа й.
В главата ми цареше хаос. Трябваше ли да й разкажа за мъжа й...или пък да си мълча... Ако кажех, Кевин щеше да ми навреди, но ако не споделя...той щеше да се измъкне безнаказано.
Ръчках пилето с вилицата. Както вече казах, не ми беше до ядене, имаше над какво да размишлявам.

- Плакала ли си?!- писклив и разтревожен глас.

- Ами...аз.. - бях прекъсната от леко прокашляне.

Погледнах към Кевин. Гледаше ме ядосано. Какво трябваше да кажа. Този мръсен негодник прекъсна размислите ми.

- Да, Скъпа! Случило ли се е нещо? - придаде си разтревожен вид.

- Аз...- очите им ме пронизваха- аз...просто се сетих за...сем..- някой влезе с бум и трясък в помещението, в което се намирахме.