Removed

Chapter 2

===========================

През остатъка от пътя, мълчахме.

- Стигнахме! - съобщи ми той и излезе от колата.

Дойде до моята врата и я отвори.

Огледах се. Намирахме се пред голяма и хубава къща, с голям двор. Пред вратата чакаха мъж и жена.

- Това е новото ти семейство.- Раян ми подаде чувала с багажа ми.

Огледах ги внимателно от главата до петите. Жената беше слабичка и елегантно облечена. На врата й имаше кристална огърлица. Косата й беше руса и вързана на елегантен кок. Мъжа беше висок, с кафява коса и сини очи. Той също изглеждаше елегантно в дрехите си.

- Здравей, Изабел! - каза с писклив глас, жената.- Аз съм Кейт, а мъжът ми се казва Кевин! Приятно ми е да се запознаем!

- Ще ви помоля да ме наричате Изи! - твърдо казах аз и влязох в къщата.

Отвътре беше още по-хубава. Личеше си, че семейството е богато.
Почаках още десет минути и чух гласа на Раян.

- Чао, Изи!- каза той.

- Чао! - отговорих му.

Шумът от двигателя на колата ми подсказа, че Раян е тръгнал.
Вратата се затвори и в къщата влязоха Кейт и Кевин.

- Ще те заведа до стаята ти.- този гаден писклив глас...

- Да ти помогна ли с багажа? - обади се Кевин.

- Не! Няма нужда!

Изкачихме няколко стъпала. Къщата ставаше все по-красива. Спряхме пред третата врата на втория етаж. Госпожата отвори. Влязох в стаята. Никога не бях виждала толкова прелестно нещо.
Най-много ме впечатли картината над леглото. Понеже съм човек на изкуството, забелязвам красивите неща. Тази картина представляваше гората през нощта, чийто фон беше огромна луна, нарисувана като планетата Земя.

- Настани се удобно!

- Благодаря!

Кейт излезе от стаятя. Оставих чувала до нощното шкафче и седнах на леглото. Започнах да вадя и сгъвам дрехите си. Когато свърших ги прибрах в големия гярдероб пред леглото.
Гушнах куклата си и се отпуснах на стола, който се намираше до прозореца.

Беше вечер. Около 11:30 часа. Навън се виждаха светлините от близките апартаменти. Ню Йорк е красив през деня, но през нощта е още по-невероятен.
Бях изморена и исках да си почина. Легнах на огромното легло, с куклата в ръка. Бях голяма за кукли, но това бе единственото нещо, което ми бе останало от татко. Усещах как идва съня.

* Намирах се в стаята си. За пореден път чувах писъците на мама. Станах от леглото и отново отворих вратата, с идиятя, че ще й помогна. Затичах се към онова мръсно копеле, Фил и се хвърлих отгоре му. Повалих го на земята. Но той се освободи от хватката ми и счупи близката бирена бутилка в бедрото ми. Извиках от болка. Едно стъкло се бе забило в крака ми и всичко около мен беше в кръв. Майка стана от мястото, където Фил я пребиваше и клекна до мен.

- О, Боже! Фил! Какво направи?! Извикай линейка! - викаше разтревожено тя.

Гледах я. От големите й устни течеше кръв. Цялото й лице беше в синини, дори треперещата й ръка, с която сега късаше парче от роклята, с която бе облечена, изглеждаше много зле.
Виждайки това, в мен нахлу някаква сила, за да се изправя.
Взех телефона и набрах 112... *

Събудих се.
Навън вече беше светло.
Слязох в кухнята. Кейт седеше на един стол до масата и бавно отпиваше от кафето си, а Кевин четеше вестник. Когато ме чуха, че слизам, вдигнаха поглед към мен. Жената се усмихна, но погледа на мъжа ме стресна. Този поглед ми хвърли и когато за първи път ме видя. Може би има някакъв проблем този човек.

Върху огромната маса имаше три чинии, в които имаше по две палачинки, сладко от ягоди и течен шоколад.
Беше адски вкусно.

Качих се обратно в стаята си.
Всичко беше толкова идеално, че май ми харесваше. Не исках да ми харесва. Това място бе чуждо за мен.
На вратата се почука.

- Влез!- провикнах се.

Беше Кевин.

- Здравей! Дойдох да те попитам как спа!?- каза той, влизайки в стаята.

- Добре!

- Радвам се!- рече той.

Дочух заключването на вратата.

- Какво правиш? - изплаших се.

Той се приближи и ме затисна за стената.

- Кевин... Престани! Помощ! Кейт!- виках.

- Кейт е на работа, Сладкишче!
- Спри!- пробвах да го избутам.- Стига!

Успях да го съборя на земята. Взех телефона си.
Раян ми бе дал номера си. Обадих му се, но Кевин отново ме залепи за стената, хвърляйки телефона на леглото ми.

- Кевин! Спри! Моля те!- знаех, че Раян е вдигнал, защото екрана светна за момент.

- Кевин! Моля те!- продължавах да викам, вече със сълзи в очите.

Благодаря за четенето! Знам, че е скучно, но скоро ще стане по-интересно!
Гласувайте и коментирайте!
Благодаря предварително!
Целувки! 😂😂