Нагители

2.

  - Наистина? - Попита Мейлосент. Изглеждаше обезсърчена и беше ясно, че и за нея случващото се беше пълна загадка.

  В последно време чудовищата от Векиката гора се срещаха все по - рядко, даже изобщо. Това беше необичайно и пораждаше много въпроси сред нагителите от този окръг.

  Преди зверовете редовно се опитваха да избягат от гората, в която имаше достатъчно храна за тях, но жадуваха за човешка плът.

  В помещението беше настъпила тишина. Само на една от крайните маси се шепнеше.

  - Може би е време да спрем търсенето - предложи едно момиче от 4 група. Тя беше фея и притежаваше типичното за тях обаяние. Имаше леко заострени уши и дълга светла коса със син оттенък.

  - Да, вече цели три седмици нямаме работа - добави момче от същата група.

  - И какво предлагате да направим?! - Сепна се Ребека, която седеше до Дейв. Винаги се ядосваше, когато някой предложеше да прегрупират Нагителите от Велигата гора - Да се оставим да ни разкарат? Тогава гората ще е без надзор. Ами хората от селото? Кой ще ги пази?

  Някои бяха на същото мнение. Други обаче смятаха, че няма право.

   - Почти месец чудовищата ги няма. Вече е безопасно за хората. - някой надвика тълпата.

   - Тишина! - Провикна се Мейлосент, за да усмири спорещите. - Досещах се, че след тази "промяна" някои от вас ще искат да си тръгнат. И знам, смятате, че е ненужно да пилеете времето си тук, като може да сте полезни другаде. Но, деца, докато не получим нареждания, трябва да продължим по стария начин. Край на съвещанието!

  - Не мога да повярвам. - въздъхна раздразнено Ребека. - Как е възможно да искат да си тръгнем? Мейлосент държи на нас. Хората разчитат на нас. Лудост! - обърна се с възмущение към приятелите си от 6 група.

  Наоми беше съгласна с приятелката си, но преди да каже нещо откъм вратата се чуха викове. Някой беше влязъл в залата. Всички се втурнаха натам.

  Докато 6 група стигна до там, повечето се бяха скупчили пред входа на помещението. Дейв успя да се промуши през тълпата и видя 12 група, последната от техния сектор, да стои на прага.

  Всички изглеждаха насинени и мръсни, с разпокъсани дрехи и чорлави коси. Но едно от хлапетата беше по - зле от останалите. Имаше ужасна рана на корема. Тениската беше разкъсана и гледката към кървящата му, раздрана кожа беше ужасяваща. Изглеждаше сякаш умира. Две други момчета го придържаха изправен.

  - Какво се е случило?! - попита потресено Мейлосент. За миг тя стоеше неподвижно и гледаше децата пред себе си. Отне и миг да се съвземе.
  - Нападна ни чудовище.

Здравейте. Пиша историята с MissElfGirl. Може да я четете и от нейния профил. Благодарим ви за четенето. Надяваме се да ви е интересно. Скоро ще качим и третата глава. Бъдете готови! :)