Новото начало

Лято!

Не мога да повярвам как мина толкова много време. Половината лято замина. Както и да е.
Нека първо да разкажа как мина в училище до 30ти юни *още не мога да преживея факта,че трябва да уча до тогава*.
През последните дни нямаше нещо интересно. Само дето в последния понеделник през първото междучасие стана нещо странно.
Аз и Стивън решаваме да отидем до магазинчето до училището ни и по пътя всички ни гледаха много особено. Даже и най-добрият му приятел му се изсмя насреща,ама по възможно най-мазния начин. И след това имахме немски и седим заедно и той ми се оплакваше,че е изгубил капачката от колата си и Бри веднага "Ауу вече си споделяте и проблемите" пред него. Щях да я убия. И така до края на годината със Стивън май се сближихме доста. Триш ми се води психолог за любовните проблеми и в благодарение на нея знам как да се справя 😁 В последните часове с него толкова много си говорихме,че вече не бяха останали никакви теми за разговор.

1 юли. Тържеството за завършването. Бяхме на местенцето,където бяхме и миналата година. Как трябва да се почувстваш,когато се появиш и всички момчета те изгледат по особен начин? Както и да е.
Нарочно трябваше всички момичета да сме с рокли,просто класната така искаше. И познайте какво. Изпитваха ни. Точно когато НАЙ-МАЛКО искахме. Родителите ни изпитваха. Не госпожата. Родителите ни. По различни предмети. Това беше кошмар. Но аз просто седях и гледах напред,нищо повече. Поне след това ядохме. 😂 Аз и Аля като нищо си взехме 4 бонбона Mercy,когато минаха да ни оставят една кутия,която беше с около 15 бонбона. 👌
Накрая се прегърнах с почти всички момичета и с Бри и Вивиан си тръгнахме. Но беше много странно,когато момичетата почнаха да пеят разни песни и Стивън ги изгледа много странно. Колко много се смях тогава,просто си нямате никаква идея.
Баща ми дойде да ме вземе сам. Да,знам че съм достатъчно голяма някой да ме взима от някъде,ноо такъв е баща ми. Каза,че ще е с Амели. Да,въобще не съм ви говорила за нея,няма какво. Същото гадно държание към мен. Бяха на косъм да се оженят. Много плаках тогава. Не си представях живота си с тази змия. Дори смятаха да имат друго дете. Ноо така и не разбрах какво е станало всъщност,не слушах много. Бях доволна само от факта,че са се разделили. Наистина не си представях живота с нея. Но повече никога няма да я виждам.

Вече умирах от нетърпение. Щяха да ми правят омбре на следващия ден *-* Вивиан *бффто,на която фамилията й всъщност е Клейс* беше с мен до магазина,за да си взема боята,с която щяха да ми го направят.
И така на следващия ден просто отидох в салона и започнаха процедурата. Вивиан беше там през цялото време. Точно,когато ми слагаха платинената терапия *за да не пожълтява косата след известно време* започна да вали. Просто супер. Чудех се как ще се прибера,защото скоро се прибирах. Но за щастие почти спря,когато бях готова. И така се прибрахме,леко намокрени от дъжда,но все пак това което доста време исках го получих.