Събудих се рано както винаги и облякох новото си сари. След като сложих всичките си бижута слязох в трапезарията, за да видя дали закуската е готова. Там вече бяха леля и мама.
На мен не даваха да приготвям нито закуската, нито обяда, също и вечерята, тъй като бях дъщеря в този дом, а не снаха. Всъщност дори чая не ми даваха да сервирам.
-Скъпа, днес е важен ден- ще дойде едно момче заедно със семейството си. Надяваме се,че ще се харесате-каза мама.
Аз само се усмихнах.
След малко дойдоха баба, чичо и татко и седнахме да закусваме.
Фамилията ми беше голяма, но въпреки това всички живеехме заедно. В това имение бяхме: аз, баба ми Амайра с двамата й синове- чичо Абхаран и татко Прем, с техните съпруги- леля Ишанви и мама Куши, братовчедка ми Адвика, и другата ми братовчедка Пàри, братята ми Веер и Шакти,с техните съпруги Приша и Авни и двете дъщери на Веер и Приша- Шаная и Аадхия, които бяха близначки на само две годинки. Шакти и Авни чакаха дете. Ето това беше огромната ми фамилия. Понякога се карахме, но като цяло се разбирахме добре. 14 души, но къщата ни беше голяма и имаше място за всички .
След като приключихме със закуската, мама, леля, Адвика и Пари ме заведоха в стаята ми, за да ме подготвят за посрещането на момчето.
Когато най-накрая бях готова, слязох надолу по стълбите и стигнах до всекидневната, където гостите вече бяха дошли и водеха разговор с баща ми и чичо ми. Когато ме видяха, всички се усмихнаха.~Бележка от автора~
Извинявам се, че главата е толкова къса и че има толкова много имена, които е почти невъзможно да се запомнят, но по-нататък ще припомням кой кой е. Ще се постарая да напиша и публикувам нова глава утре. Много ще се радвам ако оставите коментари и оцените главата. Приемам не само похвали, но и критики. Мнението ви означава много за мен...♥️♥️♥️
YOU ARE READING
Индийска сватба
RomanceАйшвария Рай е обикновено момиче на 17 години. Живее с родителите си в Райпур,Чатисгар. От богато семейство е,затова няма да е трудно за родителите й да намерят принца на мечтите й. Но колкото повече търсят,толкова повече им се струва,че няма подход...