Индийска сватба

Глава 2

-Дъщеря ви е много красива- каза с усмивка майката на момчето.
След това семейството ми се представи. Разговаряха близо час, но аз говорех само когато ме попитаха нещо. Най-накрая бащата на момчето,което се казваше Арав, каза:
-Смятам, че трябва да дадем шанс на бъдещите младоженци да се опознаят.
-Съгласна съм с теб- отговори баба ми.
Аз сведох поглед. Малко след това братовчедките ми ни заведоха до моята стая. Когато стигнахме, те се усмихнаха, спогледаха се и затвориха вратата, оставяйки мен и Арав насаме.
Около 5 минути никой от нас двамата не каза нищо. Дори не се гледахме в очите. Всъщност на мен ми беше доста неудобно. Но след малко той заговори пръв:
-На колко години си?
-На 17. А ти?
-На 21 съм. Ходиш ли на училище?
-Все още ходя, но след сватбата няма да уча.
-Аз бих искал да продължиш образованието си и да си независима.
-Родителите ти съгласни ли са?
-Аз ще ги убедя.
Говорихме си доста време. Може би около час и половина. Опознахме се малко. Изглеждаше мило момче. Нямахме много голяма разлика, а това беше важно. Тук, в Индия, се случваше често родителите да омъжат дъщерите си за някой, който е два пъти по-голям от тях.
Когато отидохме при семействата си, всички се обърнаха към нас.
-Изглежда са се харесали като гледам колко са усмихнати и двамата- отбеляза мама.
-Е, ще има ли сватба?- попита бащата на Арав.
-От моя страна е ДА!- каза Арав и ми се усмихна. Отговори на въпроса на баща си без да помисли дори за миг.
И двете ни семейства започнаха да ръкопляскат, а след това се обърнаха към мен и ме погледнаха въпросително.
                    ...