Животът на Кейтлин

Глава втора

Никола ме потупа по рамото и ме попита:
- Ще ми кажеш ли отговорите? Незнам нищо. Във Варна не е така. Там всички преписват, но тази госпожа Анстрадан ме плаши.
- Не - твърдо му отговорих без дори да се обърна към него.
- Защо?
- Чухт те.
- Какво си чула?
- Всичко, което каза на останалите момчета от класа.
- Какво съм казал - попита и започна да си играе с кестенявата ми коса.
- Не се прави, че не знаеш. За вчера.
- Какво за вчера?
- Където едвам казах името си - промълвих тихо,защото учителката започна да обикаля и оглежда какво пишат учениците.
- Офф...-възкликна Никола. Събрах смелост ,обърнах се към него и му рекох:
- Мисля, че си хубав и те харесвам.
Той замълча, не каза нищо и ми стана неловко.

Всички предадоха празни листи на класната ни учителка.

== След часовете==

Поканих приятелката си:
- Ева, ела ако искаш у дома. Да си напишем домашните заедно.
- Да, добре! - отговори тя. Отидохме у дома и започнахме да правим спагети за обяд, но някой звънна на вратата. Ева слезе долу да отвори и изведнъж извика:
- Кейтии, ела бързо тук. Едно момче е дошло да те види.
- Идвам - толкова много се зарадвах, защото си помислих , че е Никола. Слязох и какво да видя?! Бившият ми приятел Алекс. Той ме прегърна и ми подшушна :
- Кейт,върнах се и повече няма да те изоставя.
- Какво? Защо си тук? Ти скъса с мен, ако не помниш. Не искам да те виждам повече- развиках се и го блъснах , но той пак дойде до мен и ме целуна. В същият момент Никола минаваше и видя как Алекс ме целува. Дойде и го удари. Започнаха да се бият, а аз и най-добрата ми приятелка ги разтървавахме. По едно време чухме гласа на Никола
- Защо целуваше момичето ми ?
- Тя не е твоя, а моя! - извика Алекс. Най-накрая успяхме да спрем боя. Изгоних бившият ми, а поканих Никола да влезе.

Здравейте!
Това е втората глава на историята ми и се надявам да Ви харесва! Знам, че няма почти нищо интересно, но идват следващите глави, нали така? Искате ли да пусна следващата глава още днес?
Благодаря!😍😘