Животът на Кейтлин

Глава първа

Всеки ден получаваме вестник "Лисица".
Обикновено пощальона, който ни го носи е един мъж на име Дейвид, но днес дойде заедно със сина си и каза:
- Здравейте ! От сега нататък моят син ще ви доставя вестника.
- Добре.- спокойно отговорих, но отвътре бях толкова щастлива,защото той беше толкова хубаво русокосо момче с зелено-сини очи.
- Здравейте,аз съм Никола.Приятно ми е да се запознаем - каза русокосото момче.
-Здравей! Аз съм К-к-к-к-кейтлин.
Той ми подаде вестника. И го взех.

-- На следващият ден--

Аз и Диего закусихме. Прегласихме се за училище и тръгнахме.Вървяхме,вървяхме. Стигнахме до главния вход на училището и се разделихме. Влязох в класната стая и видях Никола. Най-добрата ми приятелка Ева веднага дойде до мен ,прегърна ме и ми каза:
- Кейти,виж! Дойде ново момче.Родителите му са разведени. Наскоро е дошъл да живее тук, защото преди е живеел при майка си във Варна. А сега е при баща си и вчера е станал разносвач на вестник. Толкова е сладък,нали?
Изгледах я странно и не казах нищо.
Отидох до него и го поздравих, а той в същия момент разказваше на момчетата от класа за вчерашната случка. Очите ми се насълзиха и изтичах в тоалетните. Ева ме последва и ме попита:
- Какво стана? Защо плачеш?
- Вчера баща му ни запозна , защото нали той е новият ни пощальон,а аз едвам му казах името си.
- И какво толкова ? Няма нищо- приятелката ми се опитваше да ме успокои.
- Но аз го харесвам! Мисля ,че съм влюбена от пръв поглед.

Здърр- здръррр-здърррр...

- Хайде,да вървим. Това е първият звънец, а първия ни час е при г-жа Анстрадан(класната ни учителка). Ако закъснеем ще ни напише неизвенено оцъствие и на двете - каза Ева.
- Добре, да тръгваме- стигнахме до вратата на стаята. Поех си дълбоко дъх и влязохме. Седнахме на чина си с Ева и се подготвихме за часа. Зад нас седяха Иван и Никола.
- Здравей,Кейтлин - промълви тихо Никола. Не му обърнах никакво внимание. Дойде време да бие вторият звънец.

Здърр-здъррр-здърррр...

Г-жа Анстрадан влезе в стаята и строго каза:
- Бързо вадете по един лист. Ще правите писмено изпитване по География , върху материала за Африка.
Ние толкова много се учудихме. Всички започнаха да си шушнат "Не съм учил\а ". Въпреки всичко никой не ѝ се възпротиви,защото знаем ,че тя е много заядлива. Извадихме по един лист. Тя написа задачите върху дъската и ни заповяда:
- Започвайте, веднага!
- Да госпожо - отговорихме целият клас в един глас. Започнахме да пишем. Никола ме потупа по рамото и...

Здравейте!
Това е първата история, която пиша и се надявам да Ви хареса! Ако може изкажете мнението си за първа глава, за да разбера какво мислите за нея.
Благодаря!😘