Аз ❤ Яой

2.

Канда - Уке
Алън - Семе.

**Алън**

Стоях върху Канда и го гледах жадно.

-Алън разкарай се от мен иначе си мъртъв.

-А ако не го направя?

Хайде. Знам, че го искаш. Просто трябва да се намеся, за да може това да стане.

-Значи ще те убия.

Видях, че посяга към меча си. Но това не ме плаши. Знам, че няма да го направи. Насочи го към мен.

-Хайде. Махай се Алън или ще ти пронижа рамото.

-Празни заплахи. Отлично знам, че няма да го направиш. Просто много ме обичаш, Канда. Не го отричай.

Бях го съборил на леглото. Тогава се надвесих над него и го целунах по устните. Само че усетих някаква неспирна болка. Отворих едното си око. Канда наистина ме прониза. Изправих се, но все още бях върху него. Той наистина ме прониза. Как посмя?

-Да. Направо съм влюбен в теб.

Тогава ме хвана и ме бутна на земята. Стоях там и не мръднах. Видях, как Канда излиза от стаята. Сигурно тази любов е била просто илюзия. Не е истинска. Явно само аз съм го обичал! Това не е истинска любов. Отказвам се от него. Отказвам се да живея щом не съм с него.

**На другия ден. Алън**

Все още стоя на студената земя. Канда едва ли е далеч, но сигурно ще се пробва да го направи. Само аз знам изхода. Ако ме види би ме убил, но първо ще ме използва, за да може да излезе. Чух някакви стъпки. Все ми е едно. По - добре да ме убият. Тогава в стаята нахлу Тики.

-Я да видим, кой е тук! - Дори не го погледнах. Просто си мълчах. Нека ме убие. - И какво? Няма ли да се защитаваш? - Отново мълчах. - Правиш работата ми прекалено лесна.

-Млъкни и просто ме убий.

-Толкова бързо искаш да умреш? Ще изпълня желанието ти.

Хайде. За никъде не бързам. Нека да ме убие. Щом няма да съм с Канда. Не искам никой друг освен него. Тази Любов беше само в главата ми. Не е истинска. Отлично знам, че Канда никога няма да ме заобича. Тогава не искам да съм жив. Тики дойде при мен и ме хвана за гърлото.

-Готов си да умреш. Но първо ми кажи защо толкова бързо се предаде?

-Просто ме убий. Омръзна ми да живея.

-Щом го искаш.

Затворих очи. Тогава той изведнъж ме пусна. Паднах на земята, отново.

-Ама ти въобще в ред ли си? Щеше да загинеш.

Канда? Той какво прави тук, Да. Значи ще ме използва. Погледнах го, а Тики беше изчезнал.

- Нещо не си в ред. Тики щеше да те убие.

-Е й? Какво толкова? Ти дойде тук, за да може да ти покажа пътя. Просто за да си тръгнеш.

-Не е така.

-Да виждам.

Станах и легнах на леглото.

-Какъв е смисъла да дойдеш тогава? А ? Тази любов не е истинска.

Започнах да плача. Защо тогава ще дойде? Тогава усетих, как сяда до мен. Погледнах го с края на окото си. Тогава усетих устните му върху моите. Усмихнах се и тогава го съборих на леглото. Продължавах да го целувам.

-Явно наистина ме обичаш щом дойде за мен и щом ме целуна по този внезапен и жаден начин.

Облизах му устните. Той само леко затвори очи. Започнах да му махам дрехите. Накрая засмуках едното му зърно. Канда изстена леко.

-Какво? Няма ли да кажеш нещо?

-Просто Млъкни и продължавай.

-Я... Само как ми заповядваш.

-Просто Замълчи.

Отново го Облизах по устните, после го целунах и накрая се заиграх с езика му.

-Какво... Не искаш ли да го правя? Знам, че ме обичаш. Просто си го знам.

Бързо махнах и панталоните му.  Тогава си пъхнах и двата пръста в него. Канда започна да стене. Продължавах и Продължавах докато  не ме хвана за ръката.

-Добре това засега ти стига.

Тогава си пъхнах члена в него. Започнах да повтарям името му. Правех леки отласъци, но Продължавах да му повтарям името. Накрая спрях и го погледнах.

-Отлично знам, че ти харесва. Не можеш да го отречеш. - Започнах да го давам малко но - агресивно. - Знам, че ти харесва, Канда. Знам, че ти харесва.

Тогава ми хвана ръката и започна да я стиска. Затвори очи.

-Алън! - Започна да ме вика. - Това боли... Стига.

-Няма. Признай, че ме обичаш. Заради това си тук. Признай си. - Започнах още по бързо.

-Да обичам те, Алън. Обичам те.

Щом го чух се спрях и паднах от умора върху него.

-Отлично си знаех, че ме обичаш. Знаех си. Обичам те, Канда.

Сори че сега качвам.
Но за седмица бях на село и не можах.
Съжалявам, че е такава боза.