New start - bg teen

3 глава

Но си казах на ум, че ако не и гл кажа сега повече няма да се осмеля да дойда.
- Аз съм дъщеря ти - отвърнах аз.
Тя започна да плаче, дойде при мен и силно ме прегърна.

След това отидохме нав едно близко кафе за поговорим.
- Миличка, съжалявам, че тогава те оставихме, но нямахме финансовата възможност да те гледаме - отвърна тъжно Аманда.
- Важното е, че вече сме заедно - казах аз.
- Но осиновители те ти знаят ли че си ме намерила? - попита тя.
- Не, реших първо да те намеря да говорим и после да им разкажа - отвърнах аз.
- Добре, хайде да тръгваме вече - каза тя.
- Не чакай, какво се е случило с баща ми? - попитах аз.
- Миличка, той почина преди 2 години - отвърна тъжно Аманда.
- Оу, разбирам.😔
След това тръгнахме, защото тя беше на работа.

Щом се прибрах вкъщи нямах друг избор освен да разкажа на наще какво се е случило.
- Мамо, татко трябва да поговорим - казах аз.
- Какво има, скъпа? - попита баща ми.
- Знам, че съм осиновене! - отвърнах аз.
- Глупости, не е вярно! - каза майка ми.
- Няма смисъл да ме лъжете, вече говорих и с биологичнаъа си майка - отговорих аз.
- Но как е разбрала? - прошепна майка ми на баща ми.
- От касетата, която послучайност бяхте прибрали в моят багаж - казах аз.
- Ари, извинявай, че не ти казахме по-рано, но чакахме да пораснеш и донякъде ни беше страх, че ще искаш да се изнесеш и да живееш с тях - отвърна тъжно мама.
- Може да не сте ми истински родители, но аз винаги ще ви обичам и ще продължа да живея с вас! - отвърнах аз.

Е днес е 1 декември, днес отивам в новото училище. Още щом влязох в класната стая всички ме зяпаха. Седнах до едно момиче, което се казваше Кели. С нея се сприятелихме, ходехме си на гости, пишехме си заедно домашните...
Но в нашия клас имаше един сладур, който веднага харесах, но се съмнявам, че той някога би ми обърнал внимание. Казваше се Браян.

Часовете свършиха, аз се прибрах, вечеря и се качих в стаята си. Докато си ровех из телефона получих смс от........

Надявам се да ви е харесало и да ви е било интересно :)