Пролог

117 8 2
                                    

~Люк~

Тръгнах към центъра, за да се видя с Даяна в Starbucks.
Когато стигнах я видях на маса за двама в ъгъла на заведението. Беше си взела шоколадова лате - любимото й. На мен беше взела топъл шоколад, защото знаеше, че не пия кафе по това време на деня. Когато се приближих до масата тя ми се усмихна, но изглеждаше някак тъжна.
Дая: Здрасти!
Аз: Хей! Как си?
Дая: Добре. Скоро наближава бала и ти трябва да си намериш момиче. Преди малко едно пита дали си имаш гадже.
Аз: Няма нужда, ще поканя един специален за мен човек.
Дая: Коя е късметлийката?
Аз: Това не е важно в момента. Виждам, че си тъжна кажи ми защо!
Дая: Сутринта мама и тате ми съобщиха тъжната новина че ще се местим на другия край на града. Ще можем да се виждаме само в училище.
Аз: Приятели сме от толкова дълго време, ще намерим как да се виждаме дори и да си на другия край на света.
Дая: Знам това, Люк, но все пак незнам как ще се развият обстоятелствата.
Дая: Мама ми каза да се прибирам по-рано, за да си оправя багажа.
Когато излязохме от Starbucks Дая се хвърли на врата ми и ме прегърна много силно. Тя прошепна на ухото ми "Каквото и да се случи, знай, че те обичам и винаги ще мисля за теб." След това ме пусна и си тръгна към тях.
Тръгнах към вкъщи, докато си мислих, че тази прегръдка сякаш беше за сбогом.

Гласувайте и коментирайте. Надявам се да харесате историята ни. Пиша я заедно с BellaKatsarova.

Secrets hidden in the diaries /СПРЯНА/Donde viven las historias. Descúbrelo ahora