California girls

Into the water

И му показа снимка на бащата на Джордан.

- Не, не го познавам. - каза той и ме хвана за ръката

Но тогава аз несъзнателно съм направила физиономия, която е привлякла вниманието на лейтенанта.

- Виждам, че вие го познавате? - каза тя с въпросителен тон

- Да, това е бащата на гадж... на Джордан. - казах замалко да се изпусна

- Това е втория заподозрян за отвличането ви.- каза тя

- Ооо, боже. Била съм права. Знаех си, че миризмата му ми е позната. - мислех си

- Еее, сега ще трябва да ни дадете малко указания. -каза и тругна на някъде, сигурно трябваше да я последвам

- Какви указания? На какво?

-На мястото, на което Ви е държал.

- Но вие не сте сигурни дали е бил той или не е бил, нали така?

- Да така е, но ако е той може да ви отвлече пак.

Когато разпитът приключи се прибрах в къщи. Беше някъде към 4 след обяд, а аз не бях яла. Направих си спагети и седнах на дивана в трапезарята. Нямаше никой в къщи. Пуснах си телевизора. Даваха "Спондж боб квадратни гащи".

- Може да съм на 18, но това детско предаване ми е любимо. - казах си наглас

Бях сама и не се притеснявах да си говоря сама. След като филмчето свърши измих чиниите. Седнах на дивана и започнах да си мисля:

- Ами ако бащата на Джордан е прав? Ако аз развалям бъдещето му? Та той може да стане музикант.

И изведнъж в стаята влезнаха Джордан и Луси. Бяха ухилени до ушите. Луди хора.

- Ем,познай какво! - каза Луси

- Не мога кажете ми. - казах и ги погледнах сериозно

- Продоцентите на Луси искат да подпиша договор с тях. Ще стана мусикант и певец. - каза Джордан и ме прегърна толкова силно, че ми спря въздуха

- Много се радвам за теб!- каза и му отвърнах на прегрътката

- Сега ще се обадя да им кажа, че приемам! - каза той

- Е сега ще си известна като гаджето на Джордан Фишър. - каза Луси

- Да, да така е. - казах, но не бях особенно щастлива за това

- Хей, Ем трябва да ти кажа нещо. - каза Джордан и веселата му усмивка бе заменена с тъжно изражение.