California girls

Всичко свърши

~ Гледната точка ма Емили ~

- И аз те обичам, Емили! - чу се глас, а секунди след това усетих ръка на гърба си

- Джордан?! Ти си...

- Жив? Естествено. Как ще те оставя. Връзката ни не е направила и година. - каза той и се засмя. Тогава един какво влезна в стаята.

- Какво става тук? - попита той

- Ами нищо нередно. Просто истинската любов си върши работата. - каза Джордан и ме погледна

Усетих как съвеста ми се обажда. Не бях сигурна дали Джордан помни какво му казах, но не смятах да му припомням ако е забравил.

- Еее, аз ще извикам сестрата да те прегледа. - каза лекарятт и се обърна - Той трябваше да е мъртъв? Как така? - мрънкаше си под носа на излизане

След минути сестрата влезна в стаята. Аз излезнах. Бях толкова щастлива.

- Емили какво стана? - попита ме Кейлаб

- Джордан е добре. Жив е! - казах аз

- А ти добре ли си? - попита ме Бен

Аз само го погледнах и нищо не му казах. Той се доближи до мен, а аз се дръпнах.

- Това, което стана между нас онази нощ не трябва да се повтаря. - казах без да го поглеждам в очите

- Да. Щом това е твоето желание. - каза той и си тръгна

- Емили добре ли си наистина? - попита ме Луси

- Да добре съм, но имам нужда пада преосмисля това, което се случи. - в този момент сестрата излезна от стаята на Джордан и се запъти към нас

- Здравейте! Вие ли сте придружителката на Джордан? - попита ме тя

- Да, да аз съм. Той добре ли е?

- Да добре е, но има нужда от още наблюдения. Ще остане в болницата още 1 седмица, за да сме сигурни, че се е възстановил напълно.

- Да, добре. А сега мига ли да го видя?

- Да заповядайте. - каза тя и ми даде път

Щом влезнах се запътих към стола, на който сртоях в продължение на месец. Седнах на него и хванах ръката на Джордан. Той ме погледна и в очите му се появи сетлина.