Irresistible

New job.

Чух нещо да звъни.Отворих едното си око,осъзнавайки ,че е алармата.Не ми се ставаше ,но трябва.Не може да закъснявам на първия работен ден.Станах от леглото и се протегнах,прозявайки се.Бионсе започна да се гали в десния ми крак и да мърка.Много съм привързана към това коте.Била е до мен винаги.В най-тежките моменти.Особено при раздялата ми с Бен.Не искам пак да се връщам на гледката как....ъхххх.
Влязох в банята.Изкъпах се набързо и излязох.Избрах да облека черна прилепнала пола ,сгигаща до колената ми ,бяла риза и черно сако.Обух заострените обувки с тънко токче.Взех черното си куфарче и излязох.

Таксито ми спря точно пред огромните врати на сградата.На вратата ме посрещнаха двама бодигардове ,които леко ме изплашиха.Показах служебната си карта на информацията и ме пуснаха безпроблемно.Натиснах копчето на асансьора и зачаках.
Какъв ли ще е офисът ми?Дали ще е по-голям от миналия?По-луксозен?По-уютен?
Вратите се отвориха и оттам излезе тълпа от хора.Замалко да го изпусна,когато някой натисна копчето за отварянето на вратите.Качих се и погледнах човека.Беше мъж.На около 50.Със сива,леко започнала да оплешивява коса и сини очи.Беше с черен костюм и изглеждаше много делово.
-Благодаря.-Усмихнах му се леко.Той само ми кимна.Асансьорът спря и слязох.Насочих се към секретарката,която седеше на стола си и зяпаше нещо на телефона си.Не си ли вършат работата?Няма ли кой да ги наглежда?Както идае..
-Здравейте ,аз съм г-ца Санчес.
Казах,поглеждайки я.И какво?Тя просто не ми обърна внимание.Все едно не съществувам.За каква се мисли?Това ,че носи скъпи костюмчета не я прави по-важна.И моите са скъпи.Каква логика.Разсмях се на себе си.
-Госпожице.
Повиших тона си,но пак останах незабелязана.Сериозно?Потупах я по рамото и тя моментално вдигна глава,усмихвайки се.
-Добре дошли в "Ривера Холдинг".С какво мога да Ви бъда полезна?
Усмихна ми се приветливо и пърхаше с мигли.Сигурно е научила репликите наизуст.Изобщо не помага.Не заслужава работата си.Но сега не ми се занимава с това.Ще се направя ,че нищо не е станало.
-Аз съм г-ца Санчес.
Тя ме гледаше с недоумение.Оф.Накрая ще се изнервя.Не ми пука какво първо впечатление ще направя.Като гледам какви служители имат....и те не са много на ниво.
-Новият адвокат.
-А да.Извинете ме.Кабинетът ви е вляво.Господин Ривера ще Ви очаква в своя кабинет в 14:00.Заповядайте графика Ви.Тук е описано всичко.
Взех листчето и се усмихнах фълшиво.
-Благодаря.
Не искам да си развалям настроението от сутринта.Ух.Влязох в кабинета си и останах доста доволна.Имаше огромен прозорец,разкриващ красотата на града.Бюрото беше дървено и имаше черен въртящ се стол.Също и диванчета и масичка.Всъщност беше обикновен кабинет,но на мен страшно много ми хареса.Не съм по луксозните неща.Предпочитам скромното.Настаних се на стола и оставих куфарчето си пред мен.Отворих го и започнах да подреждам нещата си.
......................................................
Не знам как толкова бързо е минало времето.Вече беше време за срещата ми с шефа.Излязох от кабинета си ,насочвайки се към вратата му.Преди да почукам пригладих полата си.
-Здравейте,господине,викали сте ме.
Не го гледах докато му казвах това,защото затварях вратата.Когато се обърнах....изобщо не очаквах това.На стола седеше мъж на около 35.С руса буйна коса и кафяво-жълти очи.Имаше леко набола брада и беше адски...секси.Тялото му беше много мускулесто поне до колкото успях да видя.Много съм изненадана.Предполагах ,че шефът ми ще бъде някакъв грозен дъртак на 70,а то...Толкова млад и да притежава такъв бизнес.Явно е доста амбициозен.Поне в това си приличаме.
-Седнете,моля.
Гласът му беше дълбок и дрезгав.Много мъжествен.Седнах на стола пред него ,прехвърляйки единия си крак върху другия.Сигурно ми се стори,но за няколко секунди той погледна към тях.
-Сигурно сте получили работния си график?
-Да.
-Добре.Искам да ви кажа направо как работим тук.
Той отдели очи от компютъра си и ме погледна сериозно.
-Без закъснения по каквито и да е причини.
-Но...
-Не ме прекъсвайте!
Каза строго той и аз веднага млъкнах,преглъщайки.
-Аз решавам кое дело да поемете и по всяко време мога да Ви го отнема.Без своенравия.Ще ми се подчинявате.
Говореше сякаш съм му някоя подчинена.Знам,че ми е шеф ,но за кого се мисли?Без закъснения.Пф.Ами ако има задръстване,аз какво съм виновна?Да ми взима делата.Да не му се противопоставям?Май с този човек няма да си допаднем.Не ми се ще да се караме от първия ден затова само му кимнах и излязох.Но няма да оставя нещата така.Не съм му някое кученце.
Работният ден мина леко и си тръгнах към 17:30.Хванах такси от ъгъла и преди да тръгне ,видях как шефчето се качва в скъпия си черен мерцедес.Ако имах толкова пари,нямаше да дразня хората със скъпите си колички.Богаташче.Е,не всички са като мен.Не мога кажа,че съм бедна.От средната класа.Имам нормален живот.Парите ми стигат за храна и сметките.Един път в годината си купувам и нов скъп костюм,а ако има разпродажба...2-3.

Гледах телевизия,когато Бионсе дойде и се сгуши в топлата ми блуза,лягайки на корема ми.Нямам против.Обожавам я.Започнах да я галя,а тя само мъркаше.Усмихнах се.Това коте ми носи толкова радост.Както и името й.Голям почитател съм на Бионсе.Тя е толкова силна и талантлива жена.Постигнала е много в живота си и й се възхищавам.Искам да бях като нея.Талантлива,омъжена и майка.Мечта.Но май при мен няма да стане...
Легнах в леглото си,гасейки нощната лампа.Затворих очи,но нищо..От половин час се въртях и нищо не ставаше.Не можех да заспя.Изведнъж в съзнанието ми изплува образът на шефа.Но защо?Наистина е голям мъжкар.Даже бих казала,че не съм виждала....по-секси мъж от него.Дали той си мисли за мен?Какво ме интересува.Но погледна ли крака ми?Мисли ми ме за красива?Само си задавах въпроси.Най-накрая заспах.

Хей.Ами...това е първа глава на новата ми история.Опитах се да направя нещо различно, та надявам се да ви хареса.Гласувайте и коментирайте.