Crazy.

59 4 4
                                    

Събудих се от звъненето на будилника.Изключих го и се завих през глава.Искам да спя.Обичам да върша работата си ,но понякога е доста изморително.Всъщност в повечето случаи.Сънят никога няма да ми бъде достатъчен.Легнах си рано и съм спала 10 часа,а пак съм като парцал.

Станах и влязох в банята.Измих лицето и зъбите си.Излязох и седнах на стола пред огледалото.Отворих шкафа и извадих несесера си.Отворих го  и извадих спирала ,очна линия,коректор и гланц за устни.Попринцип не обичам да прекалявам с грима,но днес съм в такова настроение.Не знам защо.

На вратата се почука.Бързах да отворя,защото ако не тръгна сега ,ще заъснея за работа.

-Скъпа.

Майка ми се втурна към мен и ме прегърна силно.Целуна ме по бузата,оставяйки ми отпечатък от червеното си червило.Когато видя,започна да ме бърше и да се смее.Никък не ми беше семшно.От малка мразя това.

-Защо не се обади,че ще идваш ,мамо?Закъснявам за работа.

-Оуу.Много си изискана.

Ахна тя и ме огледа от горе до долу.Бях с винено червен костюм и пусната ,леко накъдрена коса.

-Дойдох ,за да ти съобщя нещо.

-Да?

Попитах ,обувайки обувките си.

-Леля ти .....

Погледнах я въпросително.

-ЩЕ СЕ ЖЕНИИ!!

Изкрещя изведнъж тя ,подскачайки леко.Дойде до мен и ме стисна много силно.Чак ми спря дъха.

-Това е прекрасно.

Усмихна се.Много се радвам за нея.Маргарет го заслужава.Винаги е била до мен.Тя беше от хората,които ми помогнаха да преодолея смъртта на баща си ...не че съм забравила ,просто продължих да се радвам на живота.Въпреки ,че след раздялата с Бен няма нищо радостно.Е,освен новата работа,но с такъв навъсен шеф ,разпореждащ се с живота ти ,можеш ли да й се насладиш?

-И иска ти да й бъдеш шаферка.

Засмях се от радост и прегърнах майка си.Много се радвам ,че е избрала мен.Но не ме учудва,с нея сме си доста близки.С годеникът й Конър са отдавна заедно и той е много добър като нея.Пасват си идеално.

С майка ми си поговорихме още малко и най-накрая я обедих да тръгва,защото наистина закъснях.Не закъснявайте.Спомних си заповедническите думи на шефа и ме побиха тръпки.Стегни се,Кармен.Нищо не може да ти направи.Не може да те уволни,защото дори не знае как работиш.А и едно закъснение толкова ли е фатално за него?

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Sep 10, 2016 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

IrresistibleWhere stories live. Discover now