НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА
Една не много, приятна мелодия прозвуча в ушите на къдрокосото момче, чиито къдрици сега се бяха разпиляли по твърдата му възглавница.
От устните на момчето се изтръгна недоволен стон. Той отвори очите си и протегна ръката си, за да спре досадни звук.ЛУИ
-Кога ще си получа, парите?-попитах с равен, но строг тон, но мъжът пред мен не благоволи да ми отговори.
-Попитах, кога ще си получа парите за шибаната дрога, Стайлс?!-изкрещях и ударих лицето на човекът на средна възраст пред мен.
-М-Моля Ви, Господин Томлинсън, дайте ми още малко време, обещавам, че ще Ви дам парите.-това шибано копеле, ми се молеше.
-Затвори си шибаната уста! Дължиш ми 50 000, долара! Искам да получа всичко, до последния цент! Ако не получа, това което искам...- замълчах, защото беше излишно да говоря. Този боклук знаеше точно за какво говоря и за какво ще дойде реч, ако не плати.
-Какво още искаш, Томлинсън? Вече имаш..-прекъснах го, като забих юмрукът си в лицето му.
-Знам какво имам, по дяволите! Но бъди сигурен.. то не ми стига!-изкрещях и затръшнах входната врата на мизерната къща.
Колата ми беше паркирана точно пред дома на този наркоман, който трябваше да убия, но трябваше да ми върне проклетите пари. Знам, че той ги няма за това трябва да измисля друг начин, за да си взема моето.
Запалих двигателя на колата и потеглих към имението в което живея.
Бях замислен върху ситуацията която се проведе в дома на Стайлс, когато телефона в джоба ми извибрира.
-Какво има Лиам!-изкрещях в слушалката на телефона и зачаках това което най-добрият ми приятел искаше да ми каже.
-По дяволите, копеле не ми крещи, исках да ти кажа, че оръжията пристигнаха и няма да е зле да се появиш, за да ги одобриш!- изкрещя на свой ред Лиам и го чух как блъсна нещо което най-вероятно се счупи.
-Добре, ще дойда до половин час.- казах вече с равен тон и захвърлих телефона си някъде в колата.
ХАРИ
След като, облякох дрехите си и опитах да въведа косата си в приличен вид, не успешно разбира се, взех чантата си и с огромно нежелание тръгнах по вече не толкова стабилното стълбище на дома ми.
Когато влязох в кухнята видях баща си, който промиваше някаква рана на лицето си.
ESTÁS LEYENDO
Under your control (Larry Stylison 2021)
FanficДоброта? За него тя не съществуваше. Любов? Невъзможно чувство, което никога не е изпитвал и никога не е било изпитвано към него. Съчувствие? За, какво му е то след като може да гледа, как жертвите му се молят за милост в последните си минути. Съ...