(От сега нататък историята ще бъде разказвана от различни гледни точки. Главната гледна точка е на Хоуп. )
Господи, всичко ме боли. Отворих рязко очи и погледнах къде се намирам.
Бях в някаква стая, не е стаята на Шейн или моята собствена, а по-особена.
Боже мили, къде е Шейн??
Станах и отворих вратата. Намирах се в апартамент. Никой няма, тишина. Реших да разгледам малко, може да открия нещо за местоположението ми.
Погледнах през прозореца, уви, зазидан е. И така с всеки прозорец.
По дяволите трябва да изчезвам. Реших да тръгна към изхода. Не знам какво съм натиснала, но от една близо до коридора се отвори врата. Нямаше я допреди малко, което ме изненада. Бях натиснала копчето до нея.
Влизам в тайната стая и пред мен се показа стотина оръжия.
Изплаших се за момент, чудих се дали не са ме отвлякли, нямам си на идея. Стаята бе огромна, имаше масичка, диван, цяла стена с най-различни оръжия и ножове. Имаше дори мечове.
На масичката беше оставено нещо.
Някаква книга? Отгоре имаше бележка.
"Правилен ход"
Хм, отворих книгата. Колко много информация....
Прочетох я за минимум час, толкова сложни неща, може би трябва да ги упражнявам. Седнах на земята и си гушнах колената. Сърцето ме сви от притеснение... Шейн? Къде ли е?
Ами Роуз, Хънтър и Макс?
Господи трябва да ги потърся...
(Гледна точка на Шейн)
Събудих се с болка в главата. Намирах се в едно легло, различно от моето собствено. Момента, в който се изправих изпитах рязка и силна болка в стомаха. "Хоуп, по дяволите, къде ли е? Трябва да я намера. "
Огледах мястото, изглеждаше като някакъв бункер, прозорците залостени, имаше оръжия, Но обзавеждането сякаш е чисто ново.
Нямах време за шляене, реших да изляза от тук. Вратата беше без дръжка. Хм, странно. Пристъпих напред. Отдясно имаше нещо като сензор. Докоснах го и вратата се отвори. Веднага тръгнах по коридора към най-близкия изток.
В мислите ми бяха само определени хора дали са добре: Макс, Роуз, Хънтър и ... Хоуп. Дано са добре.
Тичах по един празен коридор.
Гледайки околността си направих извод, че все едно се намирам в апокалиптичен филм. Всичко е изпотрошено, разхвърлено. Тишината е мъртвешка, докато не оворих изхода.
Намирах се в изоставен град, поне мислех, че е такъв. Видях някакви хора. Когато ги викнах те се стъписаха и щом се обърнаха видях оръжия в ръцете им. Замръзнах на място. Обхвана ме страх. Погледите им показваха че искат да ме убият, моментално побегнах и куршумите минаваха на милиметри от мен, истински късмет. Минах в една уличка да се скрия, но беше задънена, по дяволите.
Усетих ръка да ме дърпа. Озовах се в тайна стая.
- Шейн господи ти си жив!! - Роуз, господи намерих някого най-сетне. И е добре.
- Да жив съм, засега. - засмях се и я прегърнах.
- Брат нямаш си и напредстава кво се случи. - зад нея изкочиха Хънтър и Макс и облекчението ми стана по-голямо. Прегърнах ги и тях с расост прегърнах.
- Адски странни неща се случват. - въздъхнах.
- Всички сме били в уникалните стаи нали? - попита Макс.
- Да и си нямам на идея защо и какви са. - замисли се Хънтър.
- Трябва да разберем какво става.
Стоях спокойно докато не осъзнах нещо важно. Хоуп, мамка му, само нея я няма.
- Трябва да намерим Хоуп, трябва да е наблизо, надявам се. Всички сме буквално блок до блок, хайде да тръгваме да я търсим.
- Ти да не си луд ще умрем навън. - Роуз подметна. Това ме ядоса..
- И ще оставиш най-добрата си приятелка в опасност? Що за съвест имаш ти? - реагирах малко остро, но самата истина. - Ако вие не искате, самще отидя.
- Аз идвам - Хънтър пристъпи към мен и взе някаква раница.
- Ммм, добре де и аз - Майс също застана до мен и им благодарих. Роуз ни погледна с недоумение.
- Вие сте луди.
- Но ни пука.
Тя се поколеба, разигра се с пръстите си докато не реши най-сетне:
- Ох добре, идвам. - изохка и тръгна с нас като сърдито дете.
Тихо се изнизахме от малката уличка и тръгнахе на дясно от главната улица. Нямаше жива душа. Толкова пусто. Не мина много време, докато не стигнахме до някакъв площад. Направих само една крачка, останалите също и чухме някой да вика.
- Залегни!!!! - познат глас, моментално изпълних казаното и погледнах по посока на гласа. Тогава я видях, Хоуп, жива, дишаща, без рани... С оръжие?
Тя се хвърли напред и започна да стреля по някого. Уби 4-ма души без да й мигне окото. Какво се случва по дяволите, какво става тук.
- Бързо всички с мен - викна подие нас и тръгнахме да бягаме след нея, тя се спря пред някаква сграда и ни нареди да влизаме като изчака всички да влезем и постоянно се оглеждаше, сърцата ни биеха лудо, не знаехме какво става.
- Знаеш ли какво се случва?
- Да, идвайте с мен на безопасбост и ще ви обясня всичко, явно не сте разглеждали апартаментите си.
Качихме се до последния етаж и влязохме в някакъв апартамент.
- Нещата са много сериозни. - веднага щом го каза всички преглътнахме тежко в очакване на обяснение.
Надявам се, че ви е харесала главата, моля ви изкажете мнение. Съжалявам, че е малко късичка.
❤
