Животът на Тереза Лаутнър

Ти?!

Гледна точка на Тереза

Събудих се от приятен мириз, идващ от кухнята. Станах, отворих вратата на стаята си и се запътих към приятния мириз на палачинки. Влезнах в саята, предназначена за готвене и видях моите приятелки- Нет и Кейт.

- Добро утро!- казаха двете в един глас, а аз само кимнах докато си сипвах кафе в чаша.

Присъединих се на масата при тях, след като взех лъжичка и една бучка захар. Докато стоях на мястото си бърках кафето си, за да стане по- сладко, но и за да здържа насъбралият се гняв, вътре в мен.

- Знаете ли какво?!- казах остро, сбърчвайки вежди.

- Ъъ, ка..- започна Нет несигурно, но аз я прекъснах.

- Реших, че ще е добре да запиша висше.- казах аз, гледайки кафето си и повдигайки раменете и веждите си.

- Това е добре.- каза Кейт.

- Кога го реши?- попита Нет.

- Сега.- отговорих простичко, повдигайки рамене.

- И как така?- попита Нет, отново.

- Ммм, така. Мисля в понеделник да си подам дукоментите. Добре, че се сещам навреме- преди учебната година да е започнала, защото иначе трябваше да...

- Добре, добре...схванахме идеята! Да приключим тази тема, окей?- попита Нет, а аз кимнах.

- Окей!- отговорих и излезнах от кухнята.

Запътих се към моята стая, за да проверя какви документи ще са ми нужни за кандидатстването ми.

***

След като бях подготвила нещата си за понеделник, реших, че няма да е зле да потичам малко, за да подредя нещата в главата си. Трябваше да реша какво да правя с шибания си живот. Мисля да влезна в колежа и да завърша, както подобава. Точно така и ще стане, ако не се случи нещо.

След размислите ми отидох до гардероба и си извадих черен прилепнал клин и бял потник. Взех си и един суитчър, както и слушалките и телефона си.

Минах набързо пред вратата на кухнята.

- Тереза!- чух гласа на Нет.

- Да?- отговорих малко несигурно.

- Къде тръгна?- попита ме тя, а аз извъртях очи.

- Отивам да потичам малко. Ти какво си помисли?- казах кръстосвайки ръце пред гърдите си и повдигайки вежди в очакване на отговор.