Животът на Тереза Лаутнър

Не си ми майка, за да знаеш всичко

Щом влезнахме в моята стая той ме притисна в стената. Лек стон излезе изпод устните ми.

Разгеле, той се реши"- помисли си подсъзнаниети ми. Усмихнах се на мисълта си, докато с Тейлър се придвижихме до леглото, събаряйки някои неща по пътя си.

Стигнахме леглото и той ме постави бавно без да разваля целувката, а да я задълбочи, искайки достъп, който аз му предоставих.

Езиците ни танцуваха страстен и бурен танц, в който и двамата се борехме за надмощие.

Тейлър се отдели от устните ми и се насочи към врата ми.

Започна да целува и засмуква кожата на ключицата ми, спечелвайки си стон на удоволствие от моя страна.

Усетих как се разделих с блузата си, а после и с късите си панталони, оставайки само по бельо пред момчето, което обичам. Всъщност не съм сигурна?! Преди три години съм изпитвала тези чувства към едно момче. Но, разбира се, че той се оказа като баща ми. Може би, затова съм такава- бях такава. Поне се старая вече да не се чукам с всеки срещнат в клуба.

Още помня първият си път. Той беше с него, момчето като баща ми. Същият кучи син, който се възползва от мен и се подигра с чувствата ми. Питате се как се развиха нещата тогава......

Гледна точка на Тейлър

Звънящият ми телефон прекрати заниманието ми. Взех го и чие име да видя?! На баща ѝ!

,,Шибана работа! Ами сега?!". Игнорирах подсъзнанието си. Облякох блузата си, която беше единствената дреха на пода и тръгнах към изхода на апартамента ѝ.

За мое ,,огромно щастие" телефона пак звънна.

- Къде отиваш!?- попита ме Тера с нотка на ярост.

- Имам работа?- прозвуча като въпрос. Не знам кой се опитвах да заблудя нея или себе си.

- Работа!- беше ядосана.- Каква работа в 3 през нощта и защо шибаният ти телефон не спира да звъни- за бога баща ѝ защо не се откаже!? Ще му звънна щом изляза!- Тейлър, друга ли има!?- попита тя, заплаквайки.

- Не си ми майка, за да знаеш всичко!- казах видимо раздразнен от въпросите ѝ и затръшнах вратата. Стана ми гадно, че и казах това и затръшнах толкова силно вратата, но иначе нямаше да спре да задава въпроси.

Звъннах на баща ѝ щом бях в колата.

- Да! Защо, по дяволите, звъня толкова пъти!?- попитах аз доста разгневен.