Свят на обратно

Глава 3

Грабнах раницата си и побягнах към училище следвана от Нати (галено от Натали) , Стефани и нейните гневни подвиквания.
Влязохме в училището и започнахме да катерим стъпала към втория етаж. Казахме поси чао и всяка пое в различна посока. ,, Леле, какво ли имаме първи час? О, не имаме история и ще правим тест!-започнах да се вайкам.
Влетях в стаята с гръм и трясък. Всички обърнаха глави към мен и Ема ми показваше, че има свободен стол до нея. Тръгнах да сядам, но госпожица Цонкербайзер ме спря и ми се развика. Мисля, че цялото училище чу какво каза тя.
- Мила госпожице Дейвидсън, забележка ли искате или направо двойка?
- Извинете за закъснението госпожице Цонкербайзер.- измъмрих докато бях свила виновно поглед към обувките ми.
- Леле, леле! Първо закъснява, а после ми се извинява с някакво бебешко оправдание. Всички знаем номерата ти госпожичке. Сега сядай и напиши хиляда пъти ,, Аз не бива да закъснявам за час и да се отварям пред госпожица Цонкербайзер,,. Така това стига ли? Не! И наказана след часовете. Но само днес. Завари ме в добро настроение.
Седнах си на чина до Ема, който беше трети по ред. Веднага започнах да си пиша наказанието докато госпожицата се караше на Анастасия, защото е дъвчела дъвка по време на час.  Продълължи да пише на дъската и да се кара на всеки, който види, че помръдва. Ръката ми изтръпна, но го написах. Бях го написала все едно съм писала с краката си.
- Ха, ха!- изсмях се без да искам.
- На мен ли се смееш госпожичке? Това наказание не ти ли стига?
Тогава звънецът звънна. Иииеее! Звънецът ме спаси. Прибрах си нещата в раницата и предадох наказанието си на госпожицата.
Излязох в училищния коридор.
- Леле!- възкликнах- Божичко, Стефи!
Тя лежеше на пода пребита и се опитваше да вдиша малко въздух.
- Стефи, какво се е случило?- клекнах на пода до нея и с една
салфетка избърсвах кръвта от лицето и ръцете ѝ.
- Пребих я!- изсмя се злобно Бой.
  - Как можа?! Защо го направи?