Run away

Part 2

*Гледна точка на Мин Юнги*
Тръгнахме след тях. Проследихме ги. Паркирахме близо до една изоставена къща, в която влязоха момичетата. Това момиче Мин Хи. Не съм виждал такова момиче, на което да не му пука за останалите, да не зачита мнението им, да е безмилостна и да не се дава на никой. Дори като се опитах да й помогна, когато й беше зле. Тя не пожела.  Още щом влезна и извади пистолетът си ме грабна. Привлече вниманието ми. Концентрирах се изцяло върху нея. За разлика от приятелката й тя май беше в този бизнес с убийствата от доста време. Поне така изглеждаше. Но мисля че и Джимин хвърли око на адашката си. Стояхме в колата и чакахме. Никой не знаеше какво точно чакаме, но все пак не смеехме да мръднем от нея.
-Джимин, защо седим тук? Да отидем при тях.
-Не, ще чакаме тук.
Въздъхнах и се облегнах назад. Не исках да седя тук, но явно нямах друг избор. Не можех да си избия Хи от главата. Мислех само за нея, за красивите й розови устни, дълга кафява коса и тъмни очи. За характера й. За нея. Извадих си телефона. Имах съобщение от Джънгкук.
"Хьонг, трябва ми помощ."
"Какво има, Куки?"
"Шефът иска да...шпионирам едно момиче..."
"Охх...успокой се. Няма да те изяде."
"Дано."
Изключих телефона си. Шефът ни беше готин. Ние с Кук и Джимин следяхме и проучвахче жертвите и предавахме информацията на шефа, който я даваше на убийците. Беше ни казал,  че скоро ще се запознаем с убийците. Нямах търпение да видя за кой работя.
*Гледна точка на Хи*
Качих се в стаята си и си легнах. Получих съобщение. Беше от шефа.
"Утре ще дойда заедно с едни хора, с които искам да ви запозная. Бъдете готови към обяд."
"Добре."
Оставих телефона си и заспах. Събудих се рано и се оправих. Облякох си черни дънки, бял потник и черното кожено яке. Обух си черните кубинки и взех шурикените си. Трябваше да се упражнявам. Излезнах навън и оставих нещата си на земята до мен. Почнах да се разтягам. Приключих и се изправих. Взех шутикените и почнах да ги мятам към една мишена във формата на човек. Два от тях бяха в главата, 3 в сърцето и 4 в четирите крайника. Отидох до мишената и взех оръжията си. Качих се в стаята си и ги прибрах. Взех катана и отново излезнах навън. Отпих от шишето си с вода.
-Добро утро, Хи.- Джи се появи при мен. И тя носеше катана.
-Да тренираме заедно?
-Добре.
Поклонихме се една на друга и почнахме да се бием. Беше добра, не мога да го отрека. Приключихме и седнахме на земята. Стана ми студено и си облякох якето. Влезнахме вътре и седнахме на дивана. Зачакахме шефа. Минаха около 40 минути и се почука на вратата. Джи отвори и ги покани вътре. Пред мен се откри образа на шефа, а зад него две фигури, които не исках да виждам. Това бяха двете момчета от вчера, но с тях имаше и още едно. Те се настаниха. Юнги не спираше да ме гледа. Стана ми неудобно.
-Така това което исках да ви кажа. Момичета това са Джимин и Юнги. Вие трябваше да убиете Юнги. Това беше просто тест. А това е Джънгкук. От сега нататък вие ще работите заедно. Това е адресът на новата ви къща. Там ще живеете и петимата.-обясни шефът.
-Извинете ме. Стана ми лошо.
Качих се по стълбите в банята. Заключих се. Подпрях ръцете си на мивката и се погледнах в огледалото. Само това ми липсваше. Не ми стига тая новата ами сега и още 3, като 2 от тях се опитахме да убием. Как ще издържа. А на всичкото отгоре тоя навлек Мин Юнги не спира да ме гледа. Какво иска? Удоволствие? Какво? Писна ми от скапания ми живот. Някой ден ще взема да се самоубия. Почука се.
-Хи, добре ли си?-пак тоя навлек.
-Да! Разкарай се!
-Аз само исках да помогна...
-Никога от никой за нищо не искам помощ! Да го запомниш!
-Д-добре....
Излезнах и слезнах долу. Шефа си беше тръгнал. Утре щяха да дойдат и да ни вземат.
-Джи аз се качвам горе. Ти изгони тези изроди да си ходят.
-Изродите са тук.-изкашля се Джимин.
-Майната ви, тогава. Чао.
Качих се в стаята си и почнах да си оправям багажа.
-Не си особено гостоприемна.-видях сянката на Джънгкук. Погледнах го и продължих с багажа си.
-Мисля че бях достатъчно ясна. Разкарайте се.
-Щом казваш. Ще се видим утре, партньоре.
Той излезна с бавна крачка и самодоволна усмивка от стаята ми. Тези ме вбесяваха. Не знам как ще се погодим. Оправих си багажа и си легнах. Събудих се от тропане по вратата ми. Беше Джи, която ми нахалстваше да ставам. Оправих се и взех нещата си. Слязох долу, където бяха другите. Погледнах всички и излязох отвън. Оставих нещата си в багажника на колата, която бе дошла да ни вземе и извадих цигарите и запалката. Запалих една и седнах на релсите като за последно. Щеше много да ми липсва това място. Тук живея последните 9 години и ще ми е странно да се преместя, захвърляйки всичко което имам. Това беше единственото ми притежание. Единственото място на което не се чувствах сама. Неусетно една топла сълза се спусна по бузата ми. Другите се качиха в колата. Само мен чакаха. Станах и взех цигарите си. Сложих запалката точно на средата на релсите. Исках да оставя нещо от себе си тук. Качих се в колата. Седнах до Кук, от към прозореца. Тръгнахме. Загледах през прозореца обстановката навън. Хората се разхождаха най-спокойно навън без да си имат на представа, че ги дебнат всеки момент и че ще умрат скоро. Независимо дали ще бъдат убити или ще умрат естествено.
-Добре ли си?-Джънгкук ме побутна.
-Да, всичко е наред. Теб какво те интересува?-сопнах му се насреща.
-Интересуваш ме.
Изгледах го странно и се обърнах настрани. Спряхме и всички излезнаха от колата. Взехме си багажа и влязохме в новия си дом. Веднага си избрах стая и се настаних в нея. Направих място главно за оръжията си. Прибрах дрехите си и се проснах на леглото. Затворих очи за момент и явно съм заспала.