Заключени в Minecraft #2

В търсене на кораби и замъци

Нямаше какво да правим и започнахмеда се бронираме и енчантваме. Мими и Рали бяха 5 клас и ни помагаха доста:
-Подрадиха честовете;
-Пренаредиха мебелите;
-Помогнаха с енчантването;
-Дадоха идеи за проекта на Vira;
И вмомента си почиват. Бяхме се уговорили с Алекс да ходим за замъците на Vira и нейния проект, но първо трябваше да убием дракона. Мислихме да направим това сега но ще ни трябват и резервни неща, а и ще стане малко сложно да ходим от спална до тук когато умрем. Трябва да не умираме.
-Та как искате да разширим базата?-Попита Али момичетата.-Искате да имате свобода нали?
-Ъмм...
-Или искате да ви е по-скрита базата и да е под земята?-Каза Алекс.
-Съсигурност искат да живеят в нашата къща! -Каза Vira.
-Дай им малко свобода! -Изкрищя Али.
-О не пак се Започна.-Каза Ice и отиде да ги успокоява.
-Е кога ще бием ендър дракона?-Попитах аз.
-Дракон? Няма дракони тук. -Каза ми Алекс.
-Няма ли?!
-Да защото е малко тъпо да построиш Портал и като умреш да се връщаш от спална до Портала.
-Да така е! И Благодаря, че ме подсетихте! -Каза Vira. -Вие двете отивате в Портала.
-Но защо аз? Аз ходих в недъра. -Отговорих аз.
-А аз ти помагах да направиш Портала.
-Да ама вие двете сте най-развити и не сте умирали нито веднъж. А и не мога да дам Тази работа на друг. Също на Алекс и трябват крила.
-Може ли да дойда и аз?-Попита Мими.
-По добре да не ходиш. Нали ще енчантваме неща за теб?
-Ох добре.
Влязохме в Портала и... Както винаги с моя лош късмет... СПАЛНА БЕШЕ УЖАСЕН! Бяхме до една стена и имаше 3-4 блокчета от нея за които можеше да се задържим.
-Не мъградай Меги!-Каза ми Алекс и веднага се сепнах. Стоях на едно място и я гледах как прави път нагоре. Като се качихме отгоре разбрахме колко по ужасен е спална. Бяхме на едно от ония малки летящи острови и трябваше да строим път към друг остров и така докато не стигнем до голям остров на който е възможно да има замък или Кораб.
След като стигнахме то приблизително голям остров се сетих че ще е по-лесно ако летим:
-Няма ли да стане по бързо с летене?
-Нямам крила, затова съм тук.
-О да забравих.-Казах тъжно аз. Сега трябва да вървим часове докато не стигнем някъде.
-Като открием замък ще си взема крила и ще летим.
-Добре!
Алекс спря и почна да рови нещо. После ми даде купчета и каза:
-Строй!
-Но аз се бавя.
-Не ми пука аз строих докато стигнем до Тази земя сега ти ще строиш до там!-Каза Алекс и посочи напред. Пътя който трябваше да построя не беше много, но аз строях твърде бавно за да е истина.
След изморително строене стигнахме до земята. Проблема при мен е, че като има земя под мен на която мога да стъпя или вода не ме е страх да строя мост над нея. Но като няма нищо ме е страх, че може да бъгне и купчето под мен да изчезне. И от цялата тая паника се бавя. Започнахме да вървим по голямата земя е след дълго вървяне видяхме в делечината Кораб.
-КОРАБ!-Извика Алекс и се затича към него.
Аз почнах да бягам след нея, но тя по едно време се спря и чак тогава видях, че до Кораба има да прекосим малък остров и после да стигнем до по-големия. Алекс вече беше стигнала до малкия остров и Започна мост към големия, а аз отзад просто и използвах моста.
______________________________________
Е как е историята? Сигурно още се чудите кое е момчето? Истината е че...... 
.
.
.
.
Ще разберете много скоро! Чао гласувайте и коментирайте.💗