В енда и на път

36 6 0
                                    

Алекс бягаше към замъка с нетърпение да си вземе крила, а аз просто си вървях зад нея и се сетих, че не може да използвам крилата на Ice и че трябва д а ги върна. Алекс вече се беше качила на Кораба и ми Извика :
-Обирай замъка и да се махаме!!
Влязох в замъка пре спокойно и взех всичко от честовете и крилата вътре. През прозореца се виждаше Алекс с крилата си. Огледах се и не видях някъде Кораба. Как го беше счупила толкова бързо? Се тая заедно с Алекс счупихме и замъка. Попитах я същото нещо като при Ice:
-Според теб Каква ще е изненадата на Vira?
-Нямам си и на идея, но имам малко странно чувство че ще е нещо гадно.
-Но тя каза че ще е приятно.
-Не бъди сигурна.
-Според мен ще е нещо голямо. Все пак го мисли от около седмица.
-Сигурно. А какво стана с Flame защо я Изостави? Какво направи?
-Какво мислиш Излъга ме. А какво ще правим с новите партньори Рали и Мими?
-Незнам но ще бъде забавно. Играх PvP срещу Мими и да си призная е доста добра!
-Тоест?
-Еми знае как да се бие как да отбягва атаките. А и се появи едно момче.
-Как изглеждаше?
-Ами скина му беше с червеникава коса и май носеше черен анурак. Не си Каза името просто дойде поздрави ни и каза че ще дойде по- късно.
-Добре не е момчето което сме видяли в недъра с Ice.
-Да не беше той.
-А Vira Каза че ние сме единствените които не са умирали... Другите как умряха??
-Ами аз бях в къщата тогава, но доколкото ми разказа Али те са търсили пещера и са ги нападнали 7 човека от някакъв друг отбор.
-Аха ясно.
-Тогава не бяхме много развити...
Докато си говорихме не осетихме кога стигнахме до Портал към обикновенния свят. Като влязохме вътре бяхме на съвсем различно място от базата.
-Насам знам кординатите! -Каза Алекс и ме Подкани. Бяхме в гъбен баям. Продължихме да вървим и стигнахме до вода. Алекс просто скочи в някаква лодка и тръгна.
-ЧАКААЙ!!
-Нямаш ли лодка?
-Не.
-Направи си.
-Немога.
-Нямаш ли дърво?
-Не.
-Ох.. Скачай.
Качих се в лодката и Тръгвахме на някъде. До нас имаше суша, но не обърнах много внимание.
Една стрела замалко да ни оцели. Погледнах към сушата и някакво момче ни стреляше. С Алекс се сменихме и аз трябваше да карам. Тя извади лък и почна стрелба. Аз си карах напред, а те са стреляха. Изведнъж започнахме да поръчаме. Момчето беше оцелило лодката. Скочихме в водата и почнахме да плуваме докато ни стреляше момчето.
-Испий това.-Каза ми Алекс и ми даде отвара за невидимост.
Веднага го испих. Момчето не се отказваше и продължи да стреля по нас въпреки, че не ни уцелваше. Стреляше навсякъде, но не. Като стигнахме суша невидимостта ни свърши и момчето се затича към нас. Извадих меч и си облякох бронята. Алекс извади лъка си и Започна да го стреля. Аз се затичах към него и мечовете ни се кръстосаха. Опитваше се да ме удари с меча, но аз все му Блокирвах ударите с моя меч.
-МЕГИ!!-Извика ми Алекс. Обърнах се и видях горяща стрела летяща към мен. Веднага клекнах и като се обърнах към момчето, той гореше. Подгоних го с меча, но той хукна да бяга и просто не Исках да го гоня. Алекс изтреля още 2-3 горящи стрели и го довърши. Нямаше нищо интересно като умря.
______________________________________
Та как е? Надявам се да ви харесва. Нямам почти никакви идеи как да продължа и Навярно е малко скучно? Но ще търпите докато измисля нещо забавно.

Заключени в Minecraft #2Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin