Шестнадесет

След Съня: Първа Глава

Ето го и него първият учебен ден както казах по-рано лудостта е неизбежна. Станах рано не, че от месеци на ред съм се наспивал добре. -Така ли ще ходиш на училище? - попита ме Ема влизаики в кухнията.Ема е нещо като нашата прислужница въпреки че аз я възприемам като моя леля или баба, тя се е грижила и за татко когато е бил на моята възраст.-Вече не съм новак ходя ли примерен ще загубя авторитет.-Нали трябваше да се подстрижеш?-Не и кой го каза!?-Аз.-отвърна Ема - Избра ли вече колеж?-Да, разбира се.-И кой?-Все едно стига да е далеч от тук.-Добре.-отвърна тя - Успя ли да се наспиш?-Не и започвам да завиждам на хората в кома.Лор дойде с колата си да ме вземе е поне ако таратаиката му може да се нарече кола. Пак беше надул отвратителната музика която слуша. Седнах на предната седалка до него както винаги. Не казахме нито дума няколко минути и тогава той ме попита:-Разбра ли за новото момиче в училище.-Ако не си забравил всяка година има десетки нови момичета в училище.-Да но тази ще е в нашия клас преместила се е тук от калифорния и е...-той продължаваше да ми обяснява но аз отдавна бях спрял да го слушам.Обикновенно в другите градове да има нова ученичка в дванадесети клас не е чак такава новина, но тук в Биън Скул това е нещо не очаквано. -Защо ли се е преместила тук в това забутано градче?-попитах го аз.-Не знам и кой въобще би искал да живее тук. А по-интересното е, че е племенница на стария Уейт.-Това е първият Уейт в гръда от около 25 години.И ето стигнахме до училище, влязох в стаята ни и седнах на чина си и започнах да чета любимата ми книга не след дълго при мен дойде Анна и ме попита:-Как мина лятото бонбонче? -Супер Анна, а твоето?-Добре. Защо не дойде на партито ми? Беше прекрасно!-Не ми беше до това-отвърнх и аз и продължих да чета, а тя явно разбра намека. Звънецът удари и г-н Лин влезе в стаята, а след него и новата ученичка. Веднага щом я видях разбрах, че тя е момичето от сънищата ми. Спомних си лицето и същата тъмна леко къдрава коса, същите тъмни очи.-Седнете някъде, г-це...-Уейт. Нали?- попита Анна.- Мама каза, че старият Уейт не е излизал от домът си с години. Бил поклонник на дявола.-Всъщност съм Дюкейн.-отвърна тя.-Сега ни излъга. Знам ти си племенница на старя Уейт.-Жива да си захарче!- отвърна тя-Мама каза, че те се давят от чистя въздух.-Хайде сега, всички знаем ти от какво се давиш,Анна!- каза ЛорВсички се разсмяха.Когато свършихме не останах за тренировката по баскетбол, а поисках на Лор ключовете от таратайката му. Отвън заваля пороен дъжд, не виждах на повече от два метра пред себе си, определено не беше време за шофиране но се качих в колата и потеглих. Карах и слушах музика наведох се да сменя песента и когато се вдигнах видях човешка фигура пред мен, набих рязко спирачки молеики се да не я блъсна. Когато излязох от колата видях, че това е тя племенницата на старят Уейт. Очите и бяха станали още по-тъмни и по-красиви.-Ти луд ли си да не се опитваш да ме убиеш!?-изкрещя тя.-Аз ли та нали ти седиш по средата на пътя?! Какво търсиш! -Търся помощ, гений такъв! Забрави!- Извинявай, качвай се! Това е пряк път никой не минава оттук.-И ти си като тях нали поредното спортищче-крал на бала!?-Може ли да ме обиждаш в колата или искаш да си играем на титаник?-последва дълга палза, тогава промълвих-Така и не разбрах защо Лео трябваше да умира не можеха да се редуват на сала тя-десет минути, той-десет минути? Тя повтаряше "Никога няма да те пусна." а накрая го пусна.-Ако се кача в колата ще спреш ли да приказваш или да остана да се давя тук?Отидох и ѝ отворих вратата тя влезе, потеглихме. Карах известно време без да кажа нищо. Изведнъж промълвих.- Може би не се запознахме както трябва. Аз съм Иън Хард.- Боже ти си Иън Хард!- Да, знаеш кой съм!?-Не-тя се разсме, смехът и беше прекрасен- аз съм Елизабет Дюкейн, но близките менаричат Бети.-Как можа да ми разкажеш края на Титаник!?- Не си ли го гледала?- Не- отвърна тя и отвори някаква книга на която пишеше само името на писателя- Буковски, добър ли е?-Дефинирай "добър"Аз се усмихнах и дори ми се стори, че тя отвърна със същото.- Нали знаеш, че отиваш към имението Уейт?- Да, разбира се!- отвърнах аз.Не казахме нито дума повече. Откарах я, тя се пребра.Веднага щом се пребрах потърсих някоя книга на Буковски. Нямерих си една с цитати и отворих на произволна страница." Някой хора никога не полудяват. Как ли скучен трябва да е животът, който живеят? Отегчени, проклети хорица от всички точки на света, пропагандиращи още отегченост и проклятие. Карнавал на ужасите. Светът гъмжи от тях"-Еха този човек е бог.Легнах и заспах.