От няколко месеца имам един и същи сън за едно момиче на което не виждам лицето или поне не мога да си го спомня. И колкото по-отчаяно се опитвам толкова повече забравям. А по-лошото е, че с всеки изминал ден се засилва копнежът ми към нея. Влюбен съм в момиче което не познавам и сигурно не съществува. От началото започнах да мисля, че полудявам но сега съм последна година в училище и мисля, че лудостта е неизбежна.
Цял живот съм живял в Биън Хилс - сред нищото на Южна Каролина. Филмите които дават в киното са на поне две-три години. Имаме само една закусвалня, 3 църкви и една библиотека в която забранените книги са повече от разрешените. Поколения на ред тук живеят все същите фамилии. Мама казваше " Два типа хора си имаме в Биън Хилс едните - твърде глупави за да си тръгнат, другите - избрали застоя." Баща ми не излиза от стаята си след смъртта ѝ. Някои казват, че такава била божията воля.
А аз казвам, че само така можеш да се измъкнеш от тук. Нищо чудно, че младежите са участвали в Гражданската война. По-добре от този замрял живот. Дори и мъртвите според мен не могат да избягат и остават в Биън Хилс. Напоследък си представям всякакви щуротии, например как съм участвал в Гражданската воина или как съм някой герой от книга... "Да плуваш във времето в постоянна сценична треска, в неведение коя роля от живота си трябва да играеш" Обожавам тази мисъл!
STAI LEGGENDO
Шестнадесет
Storie d'amoreВ град без изненади-тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко... Иън Хард се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брой месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта оба...
